Ако искаме да запазим този изключително конкурентноспособен сектор, какъвто е свиневъдството, трябва да повишим мерките за биосигурност, каза на пресконференция днес министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева в рамките на 14-та годишна среща на Постоянната експертна група за Африканската чума по свинете в Европа, която се провежда в София. Министър Танева информира, че предстоят промени в Закона за ветеринарно-медицинската дейност, заедно с всички наредби, които уреждат изискванията и условията за биосигурност, за работата на фермите тип домашни свине, обезщетенията, компенсациите и др. Възможно е да бъдат променени и наредби, свързани с директните плащания.
Десислава Танева информира още, че към днешна дата 35 са огнищата с АЧС в страната, последното регистрирано огнище е от 16 август и оттогава други не са открити. Регистрираните животновъдни обекти от тип домашни свине вече не са под наблюдение. Общо засегнатите свине са 131 000.
Разходите по унищожаване на огнищата и другите мерки за дезинфекция и обезщетения са около 23 млн. евро към 14 август, за което има изпратено писмо до Европейската комисия. Ако този план се одобри, 75 на сто от средствата трябва да се реинбурсират и платят авансово. Миналата седмица 1,4 млн. евро ЕК е платила за справяне с болестта през 2018 г. В момента има осигурен достатъчен ресурс за покриване на всички нужди по овладяване на болестта, посочи министър Танева. С постановление на Министерския съвет има отпуснати 28 млн. лева и втори транш от 3,5 млн. лева, допълни министърът.
Има предприети мерки за запазване на източнобалканската свиня, която е много ценна местна порода и при която вече има два случая на зараза, каза в отговор на въпрос Танева. На практика всички огнища са ликвидирани, подчерта земеделският министър.
Танева каза още, че има създадена експертна работна група, която ще формулира новите мерки за биосигурност според вида стопанство. Свинепроизводството ще бъде разделено на три категории - индустриални, лични ферми и големите стопанства. Подготвят се нови мерки за подпомагане, насочени към свиневъдството. Ще бъде намален броят на допустимите прасета в личните стопанства до 5, каза министър Танева.
Репопулацията на домашни прасета може да започне най-рано от септември следващата година при новите мерки, които ще бъдат приети, заяви тя.
Конференцията е последна с участието на политически лица от Балканите и други страни и затова освен работен има и политически смисъл. Това означава, че компетентните органи ще имат достатъчно силна политическа подкрепа, за да се спре АЧС и да намалеят икономическите загуби, каза изпълнителният директор на БАБХ д-р Дамян Илиев.
По думите на Витянис Андрюкайтис, еврокомисар по здравеопазването и безопасност на храните, днешната среща е изключително важна с участието на представители от над 20 държави. По думите му европейското сътрудничество по отношение на мерките за справяне с болестта Африканска чума по свинете се развива. Еврокомисарят даде висока оценка за усилията и мерките, които страната ни конкретно предприема. "Когато вече 10 страни са засегнати и други 5 са в риск, трансграничното сътрудничество е задължително. АЧС има силно социално въздействие върху селските региони и икономиката на страните. Целта е днес да определим приоритетните дейности във връзка с биосигурността, производствата, лова. България се справи прекрасно, следвайки стратегиите на ЕК", посочи еврокомисар Андрюкайтис. Като добри примери той посочи страни като Чехия и Финландия, едната успешно справила се, а другата не допуснала болестта на територията си.
АЧС става глобално предизвикателство и единственият начин да преборим заболяването е да обединим усилия - фермери, общество, ловци, обобщи еврокомисарят.
България е на кръстопът и страната има опит със заболяванията по животните - модуларен дерматит и други, с които се е справила, подчерта още Андрюкайтис. Ние наблюдаваме ситуацията в България и планираме нови стъпки, съобразно традициите на населението, каза още той.
Според еврокомисаря, ако мерките продължат да се изпълняват, след 3-4 години страната ни би могла да се справи с болестта. Той посочи, че е трудно да се ангажира с конкретен период от време, но трябва твърдост по отношение на мерките, колкото и болезнени да са те. Мерките са разписани в кодекса на Световната организация по здравеопазването на животните OIE.
Моник Елоит, генерален директор на OIE посочи, че АЧС е не само болест, но и икономическо бедствие. Затова трябва да се прилагат стриктни и непопулярни мерки, но те по думите ѝ са задължителни.
Заболяването вече е в Сърбия и Северна Македония. На границите ще се засилят мерките по отношение на проверки и дезинфекция за недопускане пренос на заболяването. Комисар Андрюкайтис коментира още, че към днешна дата шенгенската свобода на придвижване затруднява ограничаването на болестта. Той подчерта за пореден път, че при липса на ваксина единственият начин да се справим със заболяването е умъртвяването на животните, но това се прави за доброто на хората.
14-та годишна среща на Постоянната експертна група за африканската чума по свинете в Европа се провежда под патронажа на Глобалната рамка за трансгранични болести по животните на Организацията по прехрана и земеделие /FAO/ на ООН и Световната организация по здравеопазване /OIE/.Резултатите от проведените дискусии и взети решения ще бъдат част от изготвянето на Глобална стратегия за контрол и изкореняване на АЧС в световен мащаб.
В събитието участват 90 експерти и представители от 34 държави, сред които министри и зам.-министри на шест държави от Балканите - Албания, Босна, Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Косово и Сърбия. Очаква се срещата да бъде ключова за осигуряване на координация и действия по отношение на АЧС в този регион на Европа.