Цената на земята замръзва догодина, може да има и спад

Булфото
share

Нулевата 2014 година за новите европари по Програмата за развитие на селските райони освен че сви чувствително приходите на земеделските производители и оряза приходите им, удари и пазара на земеделската земя, съобщи в. „Труд”.

Продажните цени на нивите продължават да пада, като на места сривът е дори и с 20 на сто, най-вече в Южна България. Официалната статистика показва, че за 2013 броят на сделките със земеделска земя има реален спад от 7% спрямо 2012, като прогнозите за 2014 са далеч по-песимистични.

“Нищо добро не се очертава в земеделието. В момента субсидиите в България за земя са три пъти по-ниски от тези в Германия. Преди дни се срещнах с немски фермери, които се оплакаха, че до 2016 година субсидиите им за земя ще намалеят до 28 евро на декар. Помощите за българските фермери дотогава обаче се очаква да се свият до 12 евро! А иначе всичките години от 2007 г. насам ни убеждаваха как ще се изравнят българските субсидии с тези на старите страни членки. Вече е ясно, в годината, обявена за изравняване на субсидиите, българските субсидии ще са 2,5 пъти по-ниски от тези на немските колеги”, възмути се пред “Труд” Ангел Вукодинов от управата на Асоциацията на зърнопроизводителите в България.

Вукодинов е категоричен, че така не може да се прави конкурентно и рентабилно земеделие. “Не бива да се забравя, че средствата по новата Програма за селските райони бяха намалени от 2,8 на 2,3 млрд. евро. Прием на проекти за нова земеделска техника не е правен от 2008 г., как тогава се очаква българските фермери да правят модерно земеделие и да печелят от него”, добави още той.

От асоциацията добавят, че средствата за земеделска техника до 2020 г. са само 200 млн. евро, което под 10% от бюджета на цялата програма. “Масово се говори, че българското земеделие е обновено с нови трактори и комбайни. Само че се забравя, че това се случи основно по САПАРД преди 10 години и тези машини вече са стари. Животът на една селскостопанска машина е 7 сезона”, добави Вукодинов.

Именно заради орязаните възможност за инвестиции в земеделието от асоциацията на зърнопроизводителите посочват, че цената на земеделската земя в най-добрия случай ще замръзне за догодина, но по-реалистичната прогноза е за спад. В равносметка от Асоциацията на зърнопроизводителите посочват, че Програмата за развитие на селските райони, но за периода 2007-2013 г. е удобрена с 15 месеца закъснение от ЕК, а новата програма до 2020 г. се очаква да бъде одобрена поне с 18 месеца закъснение - най-рано в средата на 2015 г.

"Всяко едно забавяне, особено на основната европрограма за сектора, е притеснително за инвестиционните намерения на земеделските инвеститори. На практика стартът на усвояването на ресурса от 2,338 млрд. евро до 2020 г. ще тръгне в най-оптимистичен план с година, година и половина закъснение. Забавянето прави земеделските производители все по малко конкурентоспособни на колегите им от старите страни членки”, посочи пред “Труд” земеделският производител и член на управата на Институт за агростратегии и иновации Христо Цветанов.

Заради аномалиите с времето през 2014 г. поройни валежи, градушки, изненадващи застудявания през пролетта, добивите от реколтата от плодове и зеленчуци са свити с от 20 до 50 на сто. Доходите от реколтата са поне с 30% по-надолу. Всичко това заедно с отложения старт на евросредства, ще се отрази на пазара на земя. “Продажните цени на земята ще замръзнат на нивата си от т.г., а в повечето райони на страната дори ще намалеят заради лошата реколта и по-малкото европари в сектора”, добави Христо Цветанов.

Водещи новини

Още новини