Битка за разпределение на над 700 млн. евро от ЕС скара браншовете в земеделието. От двете страни на барикадата се оказаха животновъдите и производителите на плодове и зеленчуци, които трябва да си поделят тези пари от 2015 до 2020 г. И двата сектора искат да вземат 70% от сумата, пише в. Труд.
Парите се дават по схемата за “обвързана подкрепа”, която трябва да подпомага уязвими сектори. На година спорещите браншове ще трябва да си поделят по 118,6 млн. евро. Ябълката на раздора - в последните дни преди оставката на кабинета “Орешарски” бившият министър на земеделието проф. Димитър Греков е изпратил за одобрение в Брюксел разпределение на сумата. То предвижда 33% от парите да отидат за сектор плодове и зеленчуци, а останалите 67% - за животновъдство. Разпределението бе публикувано от служебното правителство. “В ЕК е изпратено предложение, което е нелегитимно, несъгласувано и не съответства на становището на преобладаваща част от организации в земеделието и Комисията по земеделие към предходното Народно събрание”, каза Марияна Милтенова от Съюза на градинарите в България. Съюзът е изпратил писмо до еврокомисаря по земеделие Дачиан Чолош, в което настоява Брюксел да върне изпратеното от България разпределение на средствата.
В писмо до служебния аграрен министър Васил Грудев също се настоява да се изтегли изпратеното разпределение на средствата.
В писмото, с което “Труд” разполага, Съюзът на градинарите предлага ново разпределение. Производителите на плодове, зеленчуци и картофи да получават 69% от годишната сума или 81,8 млн. лв. За животновъдите да остават 36,7 млн. евро годишно. “При такова разпределение животновъдите няма да получават по-малки годишни субсидии от нас, защото те вземат и пари от националния бюджет. Общата им субсидия с добавените пари от хазната за година ще стигне 83,5 млн. евро”, мотивира се Милтенова. Производителите на плодове и зеленчуци обещават, че ако получат исканите пари, ще разкрият около 50 000 нови работни места.
"Лекомислено и тъпо е производителите на плодове и зеленчуци да се опитват да ни вземат от парите. По-добре е страната ни да настоява да се увеличат парите за обвързана подкрепа, така че и двата бранша да получават повече пари”, коментира Бойко Синапов, председател на Националната асоциация на животновъдите. Той припомни, че допреди една година производителите на плодове не са получавали никакви субсидии и животновъдите са ги подкрепили, за да се промени ситуацията и да започнат да получават субсидии за качествени плодове.
Реколтата от домати в страната се е сринала с 500% за 15 години, отчитат от Съюза на градинарите в писмото си до еврокомисаря Дачиан Чолош. През 1998 г. у нас са прибирани 469 388 тона, а през 2012 г. - едва 94 016 тона. За същия период сривът при краставиците е от 471% до 33 710 тона през 2012 г. От 6 до 10 пъти са се свили площите за отглеждане на плодове и зеленчуци в страната от 1998 г. до 2013 г. Голям срив се отчита при реколтата от вишни - от 242,18%. През 1998 г. в страната са прибирани 9349 тона вишни, а през 2012 г. - 3879 тона. Със спад в реколтата от 193% са орехите. Производството на череши е намаляло със 172 на сто.