Ново министерство, нов късмет. Новата година започна ударно за новата министърка в новото министерство. Големи обещания и мащабни амбиции, на фона на продължаваща криза и тревожно секнали руски и особено украински туристи.
„Крайно време е да се съсредоточим в туризма“ и прочие бодри слогани временно окрилиха доста хора. Човек би очаквал точно това от високообразован, млад министър (възпитаник на Harvard Business School), но още един от първите практически, а не вербални ходове на Николина Ангелкова беше... малко шах с пешката.
Най-важна, спешна и стратегически значима се оказа... рекламната кампания на 50 слабоизвестни туристически обекта, която експресно беше възложена на т.нар. „комуникационни консултанти“, които се явиха в национален ефир в лицето на Деси Олованова и Александрос Цицос. Доказани професионалисти. Предполагам, че са спечелили поръчката в прозрачен, чист като сълза на сърна конкурс за обществена поръчка. Няма как да е другояче.
По принцип няма нищо лошо една държава да популяризира слабоизвестните си туристически дестинации сред собственото население. Включително Драгоманското блато. Или лозята Дзиндзифките. Хубава идея, която трябва да се развива в перспектива, успоредно с инфраструктурата на съответните райони. Това е бавен процес, изискващ години, а не ударно изхарчване на едни пари и после... тишина. Защото какво да се лъжем – без пътища, хотели, ресторанти, сувенири и прочие – сега държавата няма да изкара НИТО ЛЕВ от тези „рекламирани“ обекти.
Частните фирми, изпълнители по проекта, обаче ще заработят добре. Както се казва, средствата ще бъдат усвоени, не се тревожете. Министър Ангелкова е завършила „Харвард“.
Като човек, изкарващ си хляба в рекламния бизнес вече 18 години (общо в България и САЩ), смея да твърдя, че отлично познавам „пазарните цени“ у нас и на фона дори на бюджетите на най-големите марки и клиенти 1,9 милиона лева е ЧУДОВИЩНО голяма сума. Може би нормална за европейските стандарти, но гаргантюанска „фор Бългериа“. И човек, колкото и да е добронамерен, не може някакси да не се усъмни...
Кадифено-сладкодумните обяснения на г-жа Олованова за „50 клипа и 32 рекламни тв предавания“ могат да впечатлят наивния масов зрител, но у мен събудиха само дълбоко професионално недоумение. Вярно е, че при старт на грандиозни, глобални кампании големите брандове (Nike, Apple, Samsung, Adidas, Heineken и т.н.) стартират с по 5-10 тв клипа, но ние... ги слагаме в джоба си. Булгар, булгааа-а-р!
(В същото време България има договорени отдавна с Би Би Си 344 излъчвания на спотове за наши туристически дестинации в праймтайма срещу много разумната сума от 290 000 евро. Но министър Ангелкова не иска тази сделка, защото по-важни са... слабоизвестните обекти.)
И докато мащабната, интегрирана кампания на слабоизвестните дестинации се разгръща по различните комуникационни канали, целият български зимен туризъм чака обещаната подкрепа, анонсираната „силна задгранична реклама на България“ и другите „ангажименти“ на новото министерство.
В един труден сезон, в който и Боровец, и Пампорово, и Банско, и по-малките зимни курорти се борят буквално за всеки турист, новата институция зад гърба им нещо никаква я няма.
Развива се основно привидна активност - срещи, дискусии, кръгли маси, „зелени“ трепети и тревоги. Но решения и дела – не. Разликата е, че при първия проект има „едни европейски пари“ (1,9 милиона, не са точно жълти стотинки) за държавно раздаване, а за подкрепата на зимния туризъм в национален мащаб се иска... реална работа. И просто няма идваща отвън баница за разпределяне по веригата. Е, познайте от три пъти кое е по-приоритетно?
Като цяло туризмът и екологията очевидно се очертаха като изключително комфортна софра за частно папане на тлъсти държавни пари, елегантно прекарани през европейски програми. Може и да греша, ама кампанията за слабоизвестните дестинации силно ми напомня за случаите с поръчката (без конкурс) за „броене на делфините“ срещу 3,5 милиона (все пак неосъществена) и скандалното ново лого и гениален слоган "Открий и сподели", които трябваше да рекламират България и струваха близо 1,4 млн. лева (по оперативна програма "Регионално развитие"). Сега министър Ангелкова щяла да прави нов конкурс! Та-да! А някой ще върне ли „оня“ милион...
Според мен, номерът с туристическо-рекламната шведска маса се крие в спецификата на материята. Не е ясно точно какво се прави, а и като наемеш профита в маркетинговия алабализъм (аз самият съм такъв) – правиш няколко бомбастични презентации (че ще има 50 клипа, 70 промоции, 35 уебсайта), хвърляш малко звезден прах, пишеш, че по проекта са се скъсали от денонощна работа 137 щатни служители и... готово.
Тъй като парите са държавни (т.е. европейски), а не на реален клиент, който си ги вади от джоба, НИКОЙ НЕ ТИ ТЪРСИ СМЕТКА какви са продажбите и резултатите. Или пък какви са точно „пазарните цени“. Ами то това си е мечтата на рекламиста – голям, почти необятен бюджет, имиджови клипове и никаква конкретика в крайнита цели. Няма пост къмпейн евалюейшън, ар-оу-ай, няма дявол. Проект – даден, проект – приет.
Да живее обединена Европа.
Мъдрите хора казват да не съдиш книгата по корицата. Да речем, че министър Ангелкова засега само е отворила корицата и е прелистила първите 2-3 страници. Ударното наливане на близо два милиона в абсурдна кампания, за която предварително е ясно, че няма да донесе НИКАКВА ВЪЗВРАЩАЕМОСТ, е само нещо като увод. Определено зрелищен и драматичен, нещо като гигантска въпросителна.
Но следва по-сериозната задача – практическата подкрепа за зимния туризъм, една индустрия, която вече 15 години чака някой да свърши нещо смислено в тази посока! Индустрия, която дава работа на хиляди хора и носи милиони на България, но беше оставена на самотек и на безкрайно люшкане от всевъзможни знайни и незнайни „еколози“ и протестиращи самозванци. Едва тогава харвардската възпитаничка ще покаже реално колко е „концентрирана“ в туризма и колко тежи на министерското си кресло.
Милко В. Стоянов