Тази година около 68% от българите планират да отидат на почивка през лятото, като за целта ще изхарчат средно 1 100 лв., показва проучване на Visa. Делът на летовниците ще бъде с 19 процентни пункта по-нисък от 2012 г., когато 87% от анкетираните са заявили намерение да излязат във ваканция. Тези, които ще почиват, очакват да похарчат с около 25% повече от миналата година, когато хората са предвиждали да отделят средно 882 лв. за почивката си.
Проучването е проведено сред жителите на десетте най-големи града в България с цел да определи плановете на хората за лятна почивка и методите на разплащане, които те смятат да използват както при правене на резервацията, така и по време на самата ваканция.
Най-много средства планират да отделят гражданите на Варна и София – съответно 1 200 лв. и 1 180 лв. На дъното на класацията са жителите на Шумен, чийто предварителен бюджет е в рамките на 550 лв.
За да заплатят основните разходи за почивката си, една пета от планиращите ваканция ще използват банкова карта - дебитна или кредитна, с 3 процентни пункта повече от 2012 г. Сред предимствата на този метод на разплащане, които те изтъкват, са лесното използване, както и сигурността и бързината на трансакцията. Малко повече от една четвърт от планиращите почивка (26%) ще закупят част от аксесоарите за летния си отпуск или туристическия пакет за почивката онлайн. За да заплатят дължимите суми, 50% от тях ще използват своята дебитна, кредитна или предплатена карта.
„И тази година наблюдаваме тенденция на ръст в електронните разплащания през летния период. Все повече българи предпочитат да използват банковата си карта по време на почивката, да закупят вещи за летния си отпуск и да предплатят туристическия си пакет онлайн с дебитна или кредитна карта. За тях плащането с карта е по-лесен, бърз и сигурен начин за разплащане. Вярвам, че в бъдеще все повече почиващи българи ще откриват предимствата на разплащателните услуги, които Visa предлага”, каза Красимира Райчева, мениджър на Visa Европа за България.
Според проучването над половината от планиращите ваканция през лято 2013 г. ще организират почивката си по сходен с миналата година начин, като разпускат същия брой дни (54%). Най-голяма част от летовниците ще почиват между 4 и 7 дни (38%) и между седмица и 10 дни (27%). Само 12 на сто от почиващите българи планират летният им отпуск да продължи повече от две седмици. Два пъти повече хора от миналата година ще заложат на ваканция от 2 до 4 дни – 10% от планиращите почивка спрямо 5,3% през 2012 г.
Разликата в бюджетите на хората от различните части на страната отчасти произтича от дестинациите, които анкетираните избират за ваканцията си. Жителите на големите градове много по-често залагат на почивки извън България, за които са им нужни близо два пъти повече средства, отколкото за отдих у нас – 1 570 лв. спрямо 850 лв. Близо 25% от летуващите софиянци например ще отмарят както в България, така и в чужбина, спрямо 12% от жителите на по-малките градове, заявили намерение да почиват. Цели 68% от хората, които планират отпуск, признават, че надхвърлят предварително определения бюджет, независимо от предпочетената дестинация.
През 2013 г. близо три четвърти (73%) от хората, планиращи почивка, избират да прекарат цялата си ваканция в България. Тези, които са избрали да почиват както у нас, така и в чужбина, са 18%, а българите, които предвиждат да прекарат целия си летен отпуск в чужбина, са едва 9%.
Както и предходни години, и през 2013 г. най-голям дял от анкетираните планират да прекарат лятната си ваканция на море – 85% от тези, които ще изберат родни градове и курорти, и 84% от онези, които ще почиват в чужбина. Най-предпочитаните български летни дестинации са Варна (9%), Созопол (7%), Несебър (5%), Поморие (5%), Албена (5%) и Китен (5%). Летовниците, които ще излязат извън границите на страната, ще заложат най-вече на Гърция (39%), Турция (28%) и Испания (13%). Сред екзотичните дестинации се откроява Тайланд с 3% от почиващите, които ще пътуват в чужбина.
За да покрият разходите за лятната си почивка, по-голямата част от хората (39%) спестяват дълго време. Други 10% заплащат част или всички свои разходи с банков кредит или средства от кредитната си карта. Около 1/5 от тези, които планират да почиват, успяват да подсигурят ваканцията си чрез заплатата, която получават.
Съвети за използване на дебитна карта в България:
1. Не споделяйте с никого ПИН кода; уверете се, че никой не наднича, когато плащате при търговец или теглите пари от банкомат.
2. Не теглете пари от банкомат, чиято надеждност може да бъде поставена под съмнение.
3. При инцидент – открадната или загубена карта, незабавно се свържете с Вашата банка. Не забравяйте, че ако подадете навременен сигнал, картата ще бъде блокирана, а сумата по нея – възстановена.
При пътувания в чужбина:
Преди да тръгнете:
1. Проверете датата, на която Вашата карта изтича.
2. Уверете се, че имате достатъчно средства в сметката.
3. Запишете телефонния номер на колцентъра на Вашата банка.
Когато пристигнете:
1. Постарайте се да не държите картите и парите си на едно и също място – така няма да загубите всичко едновременно, ако някой открадне чантата или портмонето Ви.
2. На оживени места дръжте чантата или портмонето близо до тялото си.
3. Използвайте сейфовете в стаите на хотелите, за да съхранявате ценни вещи.
4. Пазете копие на всички бележки от извършени плащания с Вашата карта, за да можете да ги проверите в месечното извлечение.
5. Също както и у нас, запомнете PIN-а си, ако планирате да теглите местна валута от банкомат, и се уверете, че никой не наднича, когато го въвеждате.
Проучването е представително за територията на страната. То е проведено посредством онлайн анкета сред 624 души в градовете София, Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Добрич, Сливен и Шумен. Проучването е финансирано от банките-членове на Visa в България и е проведено от агенция за пазарни проучвания Ноема в периода между 03 и 10 юни 2013 г.
Проучването е проведено посредством онлайн анкета сред 300 души, притежатели на дебитна, кредитна или предплатена карта на възраст между 18 и 55 години и живеещи в градовете София, Благоевград, Пловдив, Стара Загора, Варна, Бургас, Плевен и Русе. Проучването е реализирано от PRAGMATIKA в периода 23 и 30 май 2012 г.
За Visa Европа
Visa Европа е компания за технологични разплащания, собственост и функционираща чрез своите банки-членове и други доставчици на услуги за разплащания от 36 държави в цяла Европа.
Visa Европа използва последните иновативти технологии, за да създаде услуги и инфраструктура, които да позволяват на милиони европейски потребители, бизнес организации и правителства да осъществяват електронни разплащания. Нейните членове са отговорни за издаването на картите, привличането на нови търговци и определянето на таксите, които ползвателите на услугите заплащат.
Visa Европа следва бизнес модел на големи обеми и ниски разходи. Основната й цел е да обслужва своите членове. Реализираният финансов излишък се реинвестира в дейността на компанията и се използва за натрупване на капиталови резерви. През последните шест години Visa Европа е вложила над един милиард евро в нови технологии и инфраструктура.
В Европа се използват 470 млн. карти Visa, като 1 на всеки 6,75 евро, изхарчено на континента, е през карта Visa. Разплащанията с дебитни карти генерират 80% от бизнеса на Visa Европа. За 12-те месеца към края на 2012 г. тези карти са използвани за извършването на покупки и за тегленето на пари в брой на стойност над 1,8 трлн. евро. Общо 14% от потребителския разход, направен на мястото на покупката в Европа, е извършен с карти Visa, а повече от 80% от тази сума е изхарчена с дебитни карти Visa. За същия период онлайн разплащанията с карти Visa в Европа за първи път надхвърлят 200 млрд. евро (достигат 212 млрд. евро) и днес съставляват повече от 20% от обработените трансакции на компанията.
От 2004 г. Visa Европа е независима от Visa Inc. и притежава изключителен, неотменим и постоянен лиценз за Европа. Двете компании работят в партньорство, за да гарантират глобалните разплащания с карти Visa. Като силно ангажирана европейска платежна система Visa Европа е в състояние да отговаря бързо на специфичните пазарни нужди на европейските банки и техните клиенти - картодържатели и търговци на дребно. Тя работи за осъществяване целта на Европейската комисия да създаде истински вътрешен пазар за плащания.