Делът на възобновяемите източници в крайното брутно потребление на енергия в ЕС е достигнало 23 на сто през 2022 г., което е увеличение с 1,1 процентни пункта спрямо 2021 г., отчита Евростат.
Преразгледаната директива за възобновяемите източници на електроенергия е коригирала към повишение целта на ЕС за електроенергия от възобновяеми източници за 2030 г. от 32 на сто 42,5 на сто (с цел да нарасне до 45 на сто). Страните от ЕС ще трябва да увеличат усилията си, за да изпълнят новата цел на ЕС, която изисква растеж на дела на възобновяемите източници на енергия в крайното брутно потребление в ЕС с почти 20 процентни пункта.
Швеция е начело сред страните от ЕС с близо две трети (66 на сто) от крайното брутно потребление на електроенергия от възобновяеми източници през 2022 г. Швеция разчита основно на хидро и вятърна енергия, както и добивана от твърди и течни биогорива и от термопомпи.
На второ място се нарежда Финландия (47,9 на сто), разчитаща на хидро и вятърна енергия, както и на твърди биогорива, следвана от Латвия (43,3 на сто), която зависи в най-голяма степен от хидро енергията. Както Дания (41,6 на сто), така и Естония (38,5 на сто) получават по-голямата част от възобновяемите източници на енергия от вятърна енергия и твърди биогорива. Португалия (34,7 на сто) разчита на твърди биогрива, вятърна и хидро енергия, както и термопомпи, докато Австрия (33,8 на сто) използва в по-голяма степен хидро енергия и твърди биогорива.
Най-ниските дялове на енергия от възобновяеми източници са регистрирани в Ирландия (13,1 на сто), Малта (13,4 на сто), Белгия (13,8 на сто) и Люксембург (14,4 на сто).
В България делът на енергията от възобновяеми източници е около 20 на сто.
Общо 17 от 27 страни членки на ЕС са регистриралия дялове под средното за ЕС ниво от 23 на сто през 2022 г.