Близо 730 000 общ тираж завъртяха българските автори през изминалата година. Това показват данните на Националния статистически институт за 2018-а.
Тиражите на книгите на мастити писатели като Георги Господинов, Милен Русков и Владимир Зарев, колкото и да са впечатляващи за малкия роден пазар, обаче не могат да се мерят с тези на млади автори, които оперират в дигиталния свят – геймъри, блогъри, влогъри с канали в YouTube...
Най-силните подобни издателски проекти са създадени съвместно с такива хора и подлудяват огромна тийнейджърска аудитория. Това е съвсем нова тенденция на книжния пазар – тези автори умеят да говорят на езика на тийнейджърите и печелят много голяма популярност с това, което им казват и чрез печатното слово.
Влогърът Емил Конрад например постигна изключителен резултат преди 4-5 години с продажбата на 55-хиляден тираж от първата му книга „Нещата, на които не ни учат в училище“, а следващите му книги („#Сподели“, „Изкуството да бъдеш мързелив“, „Иронията на живота ми“) са в диапазона от 10 до 25 хиляди екземпляра, разкри за „Монитор“ директорът на издателство „Егмонт“ Велизара Добрева, която е и председател на Асоциация „Българска книга“ и е наясно с тенденциите в тази сфера. Силно име в портфолиото на издателството е и Станислав Койчев-Стан, чиито 2 художествени романа „Невидим“ и „Измамен“ (носители на награди „Бисерче вълшебно“) са с 25 и 18 хиляди тираж.
Суперуспешен е и научно-популярният му продукт „ОрганайзерЪт“, който се издава всяка година. От него са продадени над 50 000 екземпляра, предстои трето допълнено издание, което от „Егмонт“ очакват да надхвърлят кота 70-75 хиляди с тиража. Близо 8650 книжни заглавия в над 9-милионен общ тираж са издадени у нас през 2018 г. по данни на НСИ.
Всички те са получили ISBN номер от Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, но голяма част от тях са учебниците, а други са плод на мемоарни и народоведчески напъни на графомани „самиздатци“, така че изобщо не достигат до книжарниците. До крайния клиент – негово величество читателя, отиват към половината, или около 5000 – 6000.
Според пресцентъра на НСИ за миналата година сме отпечатали 2005 оригинални български заглавия художествена литература. Според издателите обаче картината е малко по-различна. От тия към 6000 книги, стигнали до книжарниците, като се приспаднат плодовете на самиздатското его, от български автори са около 20-25% тоест 1200-1500 книги, а останалите са преводни. „Това е съвсем нормално, защото представете си колко е голям целият литературен свят и как бихме извратили пазара, ако половината от книгите са само на български автори и целият литературен останал свят се побере в останалите 2500 заглавия.
Това е абсурдно“, коментира директорът на мощното издателство „Сиела“ Константин Йорданов. Според него на 1200 български книги се падат почти 5000 преводни – така изглежда миксът в книжарниците. „В „Сиела“ през последните години издаваме към 200 заглавия, от които някъде към 40% (80 заглавия) са от наши автори и в това сме лидери. От тия 80 имаме към 30-ина в правната област и 50 художествени книги“, уточнява той.
Издателство „Жанет 45“ на Божана Апостолова изцяло се е посветило на мисията да открива и налага родни имена в литературата. „Автори ми изпращат ръкописи ежедневно – получавам 5-6 до 10 всеки ден. И да ви призная, започнах да се плаша, че целият български народ е седнал да пише, да описва себе си, собствения си живот...“, казва Апостолова. Тя очертава също тенденцията да се угажда на егото с опуси, които не вълнуват масовия читател и съответно не задоволяват интереса на издателствата.
Средно на година сега тя издава 80-100 заглавия, започвайки през 1989-а с 5. Сред тях стихосбирките са едва 10-ина, но Божана знае, че и това изкуство трябва да се запази живо. От продукцията на издателство „Хермес“ около 25% са заглавията на български автори: при 120 нови книги годишно това означава около 25-30 книги от наши писатели годишно или 2 книги в месеца, обяснява шефът на издателската къща Стойо Вартоломеев.
Българските заглавия са 30% от цялата продукция на художествена литература и на издателство „Колибри“. Издателите наблюдават съществено засилване на читателския интерес към родната литературна продукция, затова откликват на него. „Преди десетина години бяхме само „Сиела“, „Жанет 45“ и „Захарий Стоянов“, които изобщо издавахме БГ автори.
След това започнаха плахо и други колеги с по 1-2 заглавия в годината, след което някои дори си направиха дублиращи издателства само за българска литература. Никога не са се издавали толкова български автори, колкото сега – това е резултат от изискванията на пазара, защото започнаха и добре да се продават“, отбелязва Константин Йорданов. В „Сиела“ имат следната ранглиста: пишат 2 на автор, който не може да продаде 1000 бройки и се разделят с него, 3 – за тиражи до 1500, 4 за 2000-3000, 5 – от 3000 до 5000, 6 за тираж над 5000, а за 6+ са тези, които стигат 10 000 Изключителните, или рубриката „превъзходни“ надминават 20 000. Такъв е главният редактор на „Сиела“ Захари Карабашлиев, който с лекотата на Стефка Костадинова минава летвата от 10 000 с всяка своя книга. „18% сиво“ е феномен – тя се продава равномерно силно във всяка година след излизането си. Неговите романи „Хавра“ и най-новият „Жажда“ също вече са 10-хилядници. В тази категория са още Алек Попов, Михаил Вешим, Мария Лалева с „Живот в скалите“, дебютите на Георги Бърдаров с „Аз още боря дните“ и на аниматора Неделчо Богданов с „Българ“...
Освен високотиражните истински писатели, още една категория автори осъществяват големи продажби – хора, известни сами по себе си или от някоя друга област като Лили Иванова, Стоянка Мутафова, Стефан Данаилов, Димитър Бербатов, Христо Стоичков, Венета Райкова и т.н., лансирани от различни издателства, отбелязва Йорданов. Отличниците на „Жанет 45“ са Георги Господинов, Милен Русков, Стефан Цанев. Малко след тях в момента са Здравка Евтимова, Константин Трендафилов (Папи Ханс), Илиян Любомиров (Августин Господинов). Всеки от тях „вербува“ ново поколение читатели. „Не правя статистики, а търся добри текстове“, казва Божана Апостолова, издала над 1500 БГ заглавия в годините и помогнала на автори от 5 поколения да изгреят. Но все пак конкретизира: „На Милен, Жоро и Стефан съм издала купища, на тях 10 тиража са им малко...“.
Ако приемем, че стандартният тираж е 1000 бройки, те отдавна са минали кота 10 000 с всяка своя книга. Но Апостолова не крие, че от някои наши автори се продават по няколко десетки бройки само на премиерата и интересът замира, а в склада на „Жанет 45“ залежават непродадени книги за над 5 млн. лв., и то на големи автори. Защото читателите понякога прекалено робуват на литературната мода. „За Здравка Евтимова се чу едва покрай новината, че е включена в американски учебници. Българинът е научен не толкова да мисли, колкото да бяга след внушението“, констатира Апостолова.
Сред най-добре позиционираните на пазара автори на „Хермес“ са покойният Георги Божинов с неговия доскоро забравен шедьовър „Калуня Каля“: за 5 години той е претърпял 13 издания с общ тираж 33 000 екземпляра.
Както и Владимир Зарев, чийто най-нов роман „Чудовището“ продаде първи тираж от 2000, вторият от 1500 върви към изчерпване и през септември се очертава трети. Рекордът на Зарев е епичният роман за прехода „Разруха“ с 13 издания по 1000 броя (първите 8 писателят сам финансира, след това се включват от „Хермес“).
Активни имена в „Хермес“ са детската писателка Ивинела Самуилова с романа за възрастни „Бабо, разкажи ми спомен“ (10 издания с общ тираж 20 000 екземпляра) и Недялко Славов с романа „Камбаната“ (5 издания и 5000 броя общо). В „Колибри“ добре продавани автори са Катерина Хапсали (с 2-та си романа „Гръцко кафе“ и „Сливовиц“), Велина Минкова, Соня Тодороа. От утвърдените такива са Димитър Шумналиев, Георги Тенев, а от новите, дебютни – Светослав Тодоров, Николай Ценков, Петър Крумов... Отделно от тях на особен интерес от страна публиката се радват и биографичните книги – на Катерина Евро, Христо Мутафчиев, Милчо Левиев.
При българските автори „среден тираж“ трудно може да се определи. Началният обикновено е 500-1000 екземпляра, но има и книги на нови автори, които се пускат в тестов тираж от 200-300 бройки, за да се избегне рискът, обяснява масовата практика Вартоломеев. След това се правят допечатки. „Има сближаване на тиражите на българските автори и преводната литература. Ако преди 10 години издавахме преводна в 3000 броя начален тираж, а наша в 500, сега има и български, и чужди писатели, които излизат в 1000 екземпляра. Това е добра тенденция“, категоричен е той. В класациите на „Хермес“ някои родни имена гонят бестселъровите световни и често са в челото на листата, на втора, трета позиция. Защо тогава книги на български автори лансират едва десетина от 150 легитимни издателства у нас? Защото по Закона за авторското право на тях им излиза по-евтино да издават преводни книги, където авторските права са 6-8%. Докато за българските автори стандартният процент е 15, а максималният за маститите писатели – 20. Затова голяма част от издателите се въздържат да работят с наши автори, а самите писатели не могат да се издържат от труда си при този малък пазар, дори ако авторският им процент е масимален. При по-висок процент цената на българската книга би станала по-висока от тази на преводната, предупреждава Стойо Вартоломеев. Това би отдалечило писателя от неговата аудитория, а едва ли някой творец би искал това...