Не очаквам значителни пазарни отклонения в цената на хляба.
Това каза в интервю за БТА министърът на земеделието и храните Десислава Танева. "България е нетен износител на зърна. Определянето на вътрешната цена на зърното се влияе преди всичко от международни фактори, а ние изнасяме повече от половината от цялата си зърнена продукция. Обикновено цената у нас е по-ниска, отколкото в останалите страни", каза Танева. Тя допълни, че от там цената на брашното, ако се тръгне по веригата, нормата и маржът, с който работят производителите, е твърде нисък. По думите й цената на хляба у нас е по-ниска от други страни. Луксозните видове хляб са единствените, които се продават по-скъпо. "За целия останал обикновен заводски хляб цените са изключително ниски", каза Танева.
Министърът на земеделието посочи, че това е и една от сферите, където има проблем с т. нар. сив сектор, с нерегламентираните продажби, избягва се и 20 процента ДДС. "Това за потребителя е по-ниска цена, но за средата на производителите не е добре, тъй като тогава всеки започва да търси как да спести данъци, за да има по-ниска цена, защото така ще е по-конкурентоспособен при крайния пазар", каза Танева. Министърът заяви, че е нужен единствено контрол. Според нея въпросът за ставката с ДДС не е предмет на обществен дебат. "Категорична е позицията да се запази сега съществуващата данъчна система с тази ставка", посочи министър Танева.
Вторият начин за мотивиране на т. нар. изсветляване на бизнеса са различните инструменти за подкрепа. "В земеделието значителна част от подкрепата на отделни видове производства в новия програмен период се предоставя срещу съответни финансови документи за продажби. Това дава равнопоставеност. От друга страна, когато въвеждаме тези мерки и изисквания, идва и позицията на браншовите организации, че вътрешнообщностните доставки са също много рискови относно плащането на ДДС. Да, 20 процента за нормите на печалба, за конкурентоспособността, е твърде висока ставка. Така всеки оператор, който я спестява, става значително по-конкурентоспособен и реализира значително по-висок доход", каза министър Танева.
Относно кампанията за прибиране на слънчогледа министърът заяви, че към 4 септември са ожънати 19 процента, или 1,4 млн. декара, от общо 7,6 млн. декара. "Към момента са прибрани 300 000 тона слънчоглед, а средният добив е 190 кг от декар. Очакваме по-висок добив спрямо миналата година", коментира министърът на земеделието.
По повод на информацията, че Русия е забранила от началото на месеца вноса на подлежаща на карантина продукция, съпроводена с български сертификати, министър Десислава Танева коментира, че българската страна не е издавала по никакъв начин фалшиви фитосанитарни удостоверения. "Заедно с ЕК ще се опитаме да изясним случая с руската страна - откъде е възникнал и какъв е поводът за това решение. Нямаме все още и получено официално писмо за забраната", каза Танева.
БАБХ е отговорила на въпрос, че определени фитосанитарни сертификати не са издавани. "Надявам се, че ще стигнем до този факт заедно със страната, която претендира, че е засегната. Трябва да отбележим, че в последните дни сме свидетели и четем новини как в чисто политически план се предприемат всякакви мерки срещу реекспорта на всякакъв вид хранителни продукти от страни на общността. Бяхме свидетели как бяха унищожени млечни продукти. Няма как, като държавен орган, да бъдем обвинявани, ако трето лице е използвало фалшиви или неистински документи, нито бихме могли да знаем за това", каза министър Танева.
Тя заяви, че БАБХ се ползва с много добро име в Европа и в света, както и е с много добра експертиза в тази област. Министърът даде пример, че при срещите й с посланици на други страни едно от исканията е било винаги предоставяне на експертиза от БАБХ в областта на фитосанитарните норми.