Снощи и българските зрители имаха възможността да видят премиерно първите епизоди от новия сезон на „Туин Пийкс“. Четвърт век по-късно има една константа в сериала – совите не са това, което са.
Някак точно като в поредицата на Дейвид Линч се развива и голяма част от обществено-политическия живот у нас. Събитията в страната от последните седмици налагат същото заключение, което някъде още стои на лента в диктофона на агент Купър. Актуалният медиен и политически дискурс е доминиран от скандали, свързани с настоящето управление на страната. Първо бе снимката на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Павел Тенев. Преди около десетилетие политикът се е щракнал за спомен в музея „Гревен“, отправяйки нацистки поздрав пред една от статуите.
Реакцията бе мигновена. В социалните мрежи завря, а Тенев бе принуден да подаде оставка. След това всички започнаха да обсъждат аналогичен случай с ръководителя на дирекция в Министерство на отбраната Иво Антонов. Публичният натиск доведе до това Антонов да бъде приет по спешност във ВМА. Междувременно се оказа, че късата медийна/обществена памет линчува служителя втори път за една и съща снимка в разстояние на три години.
Краят на седмицата бе белязан с още един скандал. Списание с лява насоченост публикува материал, според който кандидатът за български еврокомисар Мария Габриел използвала общинско жилище срещу нисък наем. Статията била писана преди години, но не видяла бял свят. Авторът тогава повярвал на Габриел, но сега, видите ли, вече получил нови данни и не вярва. Нищо, че според официалната информация, евродепутатът е реализирала сериозни довършителни работи за своя сметка. В имот, който не е и явно няма да остане нейна собственост.
Между всички тези казуси има нещо общо. Даже няколко неща. На първо място – това е лошият вкус, който остава в устата на всички, които гледат/слушат/четат. На второ място – усещането, че не са се променили много неща в публичното поведение и говорене от 92-а насам. Но не трябва да забравяме и най-важния извод. Фразата, с която 25 години свързваме „Туин Пийкс“ и обществения живот у нас. Совите не са това, което са.
Не искам да съм апологет на когото и да е от гореизброените. Не одобрявам нацистките поздрави, но не искам да съдя. Имам добро впечатление за работата на Мария Габриел като еврокомисар, но не разбирам защо се стигна до този казус. Мога да говоря много за това как трябва да се държат политици и служители в държавната администрация, но няма да направя и това.
В този текст (а и напоследък) се занимавам с друго – задавам си въпроса в какъв момент излизат дадени факти, разследвания, снимки. И не бързаме ли да съдим преди да сме се запознали с цялата картина. Социалните мрежи и по-широкият достъп до информация изостриха обществената ни чувствителност. Те са вече и тест пред всички публични личности. Но като че ли трябва да изградим по-сериозни критерии за възприемане на информациите, дори и да не са фалшиви новини.
Популярна поговорка от родината на „Туин Пийкс“ гласи: „Честността е най-добрата политика“. Четвърт век след старта на поредицата и зората на демократичните промени у нас трябва да се замислим и как се използва честността в политиката. Защото истината може да бъде една, но контекстът да я изкриви.
Случайно ли излиза материалът за Мария Габриел в навечерието на изслушването й за еврокомисар? Дали случаят ще бъде използван и ще видим отново грозната ситуация българи да закопават българи в Европарламента?
Защо бе „претоплен“ случаят с Иво Антонов, години след като избухна и бе напоително обсъждан в медиите? Дали във Великобритания щяха така да повторят след време снимките, появили се в Sun преди повече от десетилетие? Онези, на които принц Хари е на маскен бал в нацистка униформа...
Докога ще излизат папки, снимки, скандали или разследвания в „правилния момент“? Не създават ли и те паралелна реалност? Кое е по-опасно – лъжата, притворството или истината, използвана като инструмент? Времето ще отговори. Но не искам след още 25 години да имам едно наум, че совите не са това, което са. Надявам се един ден това да остане просто реплика от „Туин Пийкс“...
Автор: Антон Андонов