"Типично българска черта е да оставяме всичко за накрая. Времето не стигна. Оказа се, че някои от въпросите са твърде дискусионни, за да могат да бъдат приети. Основно законодателните промени. Важните неща не успяхме да изпълним за тези три години. Някои от въпросите засягат определени интереси, но оставам оптимист", заяви финансовият анализатор Борис Петров в в студиото на "Денят ON AIR".
Не забравяме за еврото, а по-скоро третираме като продължение от "две полувремена по 30 минути", смята гостът. "Можем да изискаме допълнително извънреден конвергентен доклад за оценка на изпълнението на критериите. Това може да стане след изборите", уточни той.
Пред Bulgaria ON AIR Петров коментира темата за инфлацията като посочи примера на Хърватска през миналата година. "Хърватска беше с референтна инфлация, по-висока от средната за трите държави в еврозоната с най-ниска инфлация, но ЕК непосредствено елиминира три държави с най-ниските инфлационни процеси. Оказа се, че средната инфлация за трите държави с най-ниска инфлация беше малко по-висока от първоначалните оценки. Хърватска успя да влезе в маастрихския критерий за инфлация. Не знаехме как щеше да подходи ЕК, но имаше сигнали, че е възможно да повлияе позитивно на нашите стремежи", коментира финансовият анализатор.
Според него стремежите са отложени и това води до рестартиране на процеса - основно на законодателното приемане на необходимите промени.
"Правителствата, които ще управляват страната, трябва направят бюджет, който да влезе в маастрихския критерий. Има и редица условия свързани с върховенството на закона, антикорупционните закони, промени в законодателството за пране на пари. Европа въведе критериите, които беше поставила още през 2020 г. Имахме достатъчно време да ги изпълним", подчерта Петров.
Той се съгласи с думите на министър Пеканов, който каза, че губим около 300-400 млрд., защото страната ни няма да влезе в еврозоната от догодина. "Трябва да се подчертае, че това включва само публичния сектор. Частният и банковият сектори ще се възползват от съществена степен от въвеждането на еврото", поясни гостът.
Според него притеснението на хората идва от това, че няма достатъчно ясна разяснителна кампания. "Всяка държава, която се присъединява към еврозоната, има ускорено икономическо развитие, което се прехвърля в повишаване на средните доходи. Това ни очаква и нас", коментира още финансовият анализатор.