Васил Велев: България в еврозоната от 1 януари 2024 г. е постижима цел, трябва мобилизация

Булфото
share

България в еврозоната от 1 януари 2024 г. е постижима цел. Трябва мобилизация, за да влезем в този отворен прозорец, защото не е ясно кога ще се отвори следващия път. Това мнение изрази Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), на кръгла маса в София за готовността на българската икономика за еврозоната, предаде БТА. Организатор на форума, който беше открит от председателя на парламента Вежди Рашидов и събра изявени финансисти и икономисти, е Центърът за развитие и политики.

Велев каза, че качеството и количеството на човешките ресурси са основният проблем за България, който няма да се реши с влизане в еврозоната. За това трябват други политики, за които обществото узрява, че трябва да се извършат, добави той.

Васил Велев посочи, че проблемите, които страната ни има, са свързани с демографията и те не са относими към еврозоната, няма да се променят с влизането в еврозоната, а те са драматични. Той даде пример, че всяка година България губи между 40 000-50 000 души на пазара на труда по чисто демографски причини. Тези, които излизат на пазара на труда, днес са средно 70 000 годишно, тези, които се пенсионират, са 120 000 годишно, отбеляза Велев. Той отбеляза и загубата за пазара на труда от миграция. Не успяваме да увеличим продуктивността и потребностите от трудова имиграция нарастват, отбеляза още той. Васил Велев посочи също необходимостта от квалифицирана работна ръка и по-високоплатени работни места. 

Петър Ганев от Института за пазарна икономика отбеляза, че за пазара на труда влизането в монетарен съюз е обвързано с конкурентоспособността и реакцията на шокове, която при нас е по-малка заради валутния борд. 

Това, което остава най-важно за пазара на труда, е гъвкавостта - как най-бързо да се трансформираш, да създаваш работни места, посочи Ганев. По думите му успешните държави са тези, които създават нови работни места, а не които изкуствено пазят стари и вече създадени. За профила на нашата икономика, която е в постоянна трансформация - от ръчен труд, към други сектори с повече знание, нови сектори като дигиталния, приливът на работници от един в друг сектор е нещо, от което печелим, отбеляза Петър Ганев.

България започва подготовката за сечене на евромонети

Финансистът Борис Петров коментира, че една от най-важните последици за България и за банковия сектор от членство в еврозоната ще бъде освобождаването на съществен ликвиден ресурс от баланса на Централната банка във връзка с присъединяването. Той даде пример с минималните задължителни резерви - в момента процентът е 10 у нас, в еврозоната е 1. Това означава, че един ресурс от порядъка между 19,5 млрд. лв. и 20 млрд. лв., което е над 1,5 процента и повече от БВП, ще бъде освободен и ще бъде насочен към инвестиции и стимулиране на дългосрочния растеж в България, каза Петров. Той посочи, че в момента този ресурс е блокиран в европейски държавни ценни книжа с ниска, дори с отрицателна доходност. Това носи отрицателна доходност за благосъстоянието на българския народ, това ще се промени и колкото по-скоро, толкова по-добре, отбеляза Петров.

Финансистът каза, че в краткосрочен план този ресурс няма да излезе на кредитния пазар, той ще бъде равномерно разпределен спрямо публичния и непубличния сектор, така че ще бъде един мощен тласък в период, в който има рецесионни напрежения не само у нас, но и в целия свят. Борис Петров добави, че така ние можем да контрабалансираме на тези напрежения. Това ще се отрази добре и върху доходността по държавните ценни книжа. Това е и ресурсът за ускоряване на икономическия растеж и за надминаване на темповете в еврозоната, каза още Борис Петров.  

Водещи новини

Още новини