Икономиката на САЩ ще изпадне в рецесия през следващата година, заявява пред Си Ен Би Си професорът по приложна икономика от американския университет "Джонс Хопкинс" Стив Ханке.
Той отбелязва, че това няма да се дължи непременно на по-високите лихвени нива. "Ще изпаднем в рецесия, защото в продължение на 5 месеца наблюдаваме нулево увеличение на парите в обращение, отговарящи на паричния агрегат M2. А Федералният резерв дори не е обърнал внимание на това", коментира Ханке.
Пазарните анализатори използват широкия паричен агрегат M2 като индикатор за цялото количество пари в обращение в икономиката, както и като показател за очакваните нива на инфлация. M2 включва парите в брой, средствата по разплащателни сметки, чековите депозити, спестовните депозити, ценните книжа на паричния пазар, взаимните фондове и другите срочни депозити.
Професорът, смятан за "баща на валутния борд в България", е категоричен, че инфлацията в САЩ ще остане висока поради "безпрецедентното увеличение на паричната маса в обращение в страната, което започна след избухнането на пандемията от КОВИД-19 преди малко повече от 2 години", припомня Ханке.
"Поради това в момента има инфлация в САЩ и поради това ще има през 2023 г., а вероятно и през 2024 г.", добавя икономистът.
Той смята, че президентът на Управлението за федерален резерв на САЩ (УФР) Джером Пауъл "не разбира дори в настоящия момент какви са и какви са били причините за инфлацията".
"През последните месеци нивото на парите в обращение в САЩ обаче беше "затегнато", което вероятно ще доведе до забавяне на икономиката", предупреждава Ханке.
Президентът на консултантската компания "Розенбърг Рисърч" (Rosenberg Research) Дейвид Розенбърг също изразява скептицизъм по отношение на действията на УФР, но поради други причини. Той заявява пред Си Ен Би Си, че американската централна банка е "прекалено доволна от "затягането" на икономиката, което предприема, за да намали бързо инфлацията".
"Прекаленото затягане на икономиката обаче я тласка към рецесия", смята Розенбърг. Той коментира, че "Пауъл е обяснил действията на УФР като "болезнено решение с краткосрочни последици в името на дългосрочни постижения".