38 391 735 лв. приходи са декларирали политическите партии у нас за 2021 г. Това показва анализ на Института за развитие на публичната среда, базиран на отчетите на партиите, подадени в Сметната палата.
Държавната субсидия е основен източник на приходи - 47% (или 18 058 424 млн. лв.). Почти една трета от партийните бюджети през 2021 г. е формирана от дарения - 28% или 10 611 845 млн. лв. Членският внос на симпатизантите пък носи 13% от партийните попълнения - или 4 925 090 лв.
Субсидията има най-съществена роля при парламентарно представените политически сили показва анализа. Тя представлява 56% от приходите им или 15 694 000 лв. Даренията възлизат на 6 829 000 лв. (24%), като тук отново трябва да се посочи ролята на многото (четири) предизборни кампании през 2021 г., посочват от института пред БНТ.
Същевременно от декларираните данни става ясно, че извънпарламентарните партии са отчели общо 10 353 735 лв. приходи. Източниците основно са били дарения – 3 782 845 лв. (37%), членски внос – 2 587 090 лв. (25%) и субсидия – 2 364 424 лв. (23%). Високият дял на субсидията се дължи на факта, че през 2021 г. работеха 4 парламента. Така част от партиите, които са извън настоящия 47-ото Народно събрание са получавали държавна помощ при участието си в предишни народни събрания.
В рамките на юни следва да бъде обсъдена и гласувана актуализацията на държавния бюджет за 2022 г. Въпреки че предложението държавната субсидия да е „лев за глас” е своеобразен евъргрийн за българските политически формации, отново не се очакват сериозни дебати по темата за финансирането на партиите, посочват от Института за развитие на публичната среда.
От подадените за изминалата година финансови отчети, става ясно, че 54 партии (от всички 124) или 44% от регистрираните политически субекти на българската сцена, не са декларирали никакви приходи. Това практически показва, че те не са развивали никаква дейност, коментират от института.