Във Велико Търново засегнатите бизнеси при третото затваряне се увеличават. Независимо в коя сфера работят хората споделят, че ще им е трудно да излязат от кризата, защото или не са получили финансова подкрепа от държавата, или парите са много закъснели, предаде БНР.
170 фирми на територията на област Велико Търново са получили по механизма за подкрепа с оборотен капитал суми на обща стойност 1,458 милиона лева, съобщиха от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
"Парите по държавните помощи се бавят, което обезсмисля някои от мерките, защото докато засегнатият бизнес бъде подкрепен, ще фалира", коментира в "Преди всички" ресторантьорът Петър Стефанов, председател на областната структура на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация във Велико Търново.
„Аз съм се възползвал от някои от мерките, примерно за компенсиране с 20 % от миналогодишните обороти, но бяха изплатени единствено за декември и за януари. Стана бързо. По другата програма за средните предприятия кандидатствахме още през юни миналата година, одобрени сме, но за сега няма никакви преводи. Това са разходи, направени преди една година, и не зная как биха могли да издържат някои други, които разчитат само на един обект или нямат абсолютно никакви спестявания или резерви. Тези мерки са изключително бавни, тромави и ненавременни. Какъв е смисълът да ни ги дадат след една година, когато повечето от колегите ще са фалирали“, коментира той.
Сред засегнатите бизнеси в туристическо Велико Търново са и хотелите.
„Работим, но храненето на туристите по стаите не е добре“, коментира в "Преди всички" Валентин Аврамов, управител на хотел.
„Учудващо е, но голяма част от гостите не желаят това нещо и категорично не желаят да посещават хотелите по този начин. От друга страна – храненето по стаите води и до по-големи разходи. Така че нещата са квит – няма туристи, няма хранене по стаите“, отбелязва още управителят.
Майсторите занаятчии на Самоводската чаршия също са от засегнатите, защото туристи няма. Безвъзмездната помощ от държавата си я прибра общината за наеми, сподели пред БНР майсторът ножар Кирил Димитров.
„Всъщност тези пари не ни ги дадоха да си купим хляб да ядем с тях, а просто да можем да подкрепим фирмата, която ни е арендатор. Дадоха ни по пет хиляди лева безвъзмездни. Те вече свършиха, специално моите. Доста от колегите, които от много години бяха тук, се изнесоха", обясни той.