На всеки 20 дарения у нас се пада само по едно завещание. Това показват данните на Имотния регистър за първите три месеца на 2019 г.
Тенденцията е, че българинът не разчита особено на завещанията, пише „Монитор“.
Справка в Агенцията по вписванията показва, че инструментът се използва най-вече в София и големите градове.
През първото тримесечие на 2019 г. са обявени 336 завещания в цялата страна по отношение на имоти, 70 от които в София, по 19 в Пловдив и Русе, 20 във Варна и останалите в други населени места. За същия период на 2018 г. цифрата е 349 обявени завещания, а за цялата година броят им е 1667. През първото тримесечие на 2017 г. обявените завещания в имотния регистър са 347, а броят им за цялата година е 1725.
По-голямата част от завещанията се обявяват от нотариуси, а останалите, които са били депозирани за съхранение в Агенция по вписванията, се обявяват от съдия по вписванията.
„Голямата част от завещанията касаят разпореждане от страна на завещателя с притежаваните от него недвижими имоти към момента на смъртта, като след обявяването им се вписват в имотния регистър. Има и завещания, касаещи движими вещи, банкови сметки, интелектуални права, моторни превозни средства и т.н., като те не подлежат на вписване в имотния регистър”, обяснява председателят на Нотариалната камара Красимир Анадолиев.
Нотариалната камара има изградена единна информационна система „Единство“, която е разделена на различни модули, в зависимост от информацията, която се качва. Един от модулите касае завещанията. В тази система нотариусите отразяват информация за всички завещания, депозирани за съхранение при тях или такива, които са обявени, без да са съхранявани при нотариус. При справка в тази система, по името на завещателя може да се провери има ли депозирано завещание, при кой нотариус и какъв му е статусът. В тази система са отразени образуваните дела за завещания от 1998 г. насам. Естествено, воля на завещателя е къде иска да съхранява завещанието си. Може да реши да го съхранява в дома си, при роднина, на който има доверие, при адвокат, при нотариус или на друго място.
„Една от възможностите е да бъде депозирано за съхранение при нотариус. Когато е депозирано за съхранение при нотариус, завещанието е в запечатан плик и така затворено се предава на нотариуса за съхранение. Нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса, и се завежда в специален регистър. Предаването на завещанието може да стане от завещателя или от друго лице. Саморъчното завещание, предадено за пазене на нотариуса, може да бъде взето обратно, но само лично от завещателя, за което се прави бележка в специалния регистър, която се подписва от завещателя, двама свидетели и нотариуса – чл. 26 ЗН“, обяснява Анадолиев.
Лице, у което се намира едно саморъчно завещание, трябва веднага, след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса. Нотариусът обявява завещанието като съставя протокол, в който описва състоянието на завещанието и отбелязва неговото разпечатване. Протоколът са подписва от лицето, което е представило завещанието и от нотариуса. Към протокола се прилага книгата, на която е написано завещанието, преподписана на всяка страница от същите лица.
„Много важно е да се отбележи, че нотариусът само съхранява завещанието, а не е орган, който може да изследва дали едно завещание е неистинско или дали е написано от завещателя. Нотариусът дори не знае съдържанието на депозирания при него запечатан плик и дали саморъчното завещание страда от някакви пороци. Нотариусът не извършва каквито и да е нотариални удостоверявания на документа, представляващ завещанието, а само нотариалните действия, свързани със съхранението и обявяването му. Документът е такъв, какъвто е представен пред нотариуса. Изключително е важно да се знае това, когато се пише едва ли не че нотариусът заверява завещанието. Това е формален документ и е много важно да бъде опазен от външни намеси, за да не се стигне до неговото повреждане или унищожаване. Затова и законът предвижда толкова строга и формална процедура по съхраняването на завещанията“, допълва Анадолиев.