От 10-те години на военна диктатура в периода 1948-1958 г. до свалянето на президента Карлос Андрес Перез през 1993 г. заради обвинения в корупция, политическият живот във Венецуела често е бил динамичен и изпълнен със сътресения.
Въпреки тези предизвикателства, никой никога не е отричал икономическия потенциал на Венецуела. След откриването на петрол в началото на 20-и век, държавата бързо изгражда икономиката си на гърба на черното злато – дори и днес Венецуела е световен лидер по доказани петролни резерви с 300 млрд. барела.
За сравнение, Саудитска Арабия разполага с 259 млрд. барела доказани резерви, а САЩ с 36 млрд. барела.
В началото петролът на Венецуела накланя везните в нейна полза.
През 1950 г., когато останалата част от света все още изпитва затруднения с възстановяването от Втората световна война, Венецуела може да се похвали с четвъртия най-висок БВП на глава от населението на Земята (7 424 долара).
Страната бе два пъти по-богата от Чили (3 827 долара), 4 пъти по-богата от Япония (1 873 долара) и 12 пъти по-богата от Китай (615 долара)!
Лидер по това време по този показател е САЩ с 9 573 долара БВП на глава от населението.
За съжаление на Венецуела, това богатство не се запазва дълго време, а прекомерното разчитане на петрола скоро след това започва да вреди на икономиката по най-различни неочаквани начини.
Виж повече тук: