БНБ предупреждава: Растат лихвите по депозитите

Идва краят на евтините кредити, лихвите тръгват нагоре. Световната тенденция е такава и тя няма да подмине България. За това предупреди вчера управителят на БНБ Иван Искров на конференция за състоянието на банковата система. Той посъветва българските банки да внимават особено с отпускането на кредити с фиксирана лихва, за да не се окажат в затруднение.

Шефът на централната банка обясни, че големите централни банки излъчват сигнали за затягане на паричната политика и банките у нас трябва да бъдат подготвени за тези промени. Това ще постави началото на нов лихвен цикъл - повишаване на лихвените проценти на международните парични и капиталови пазари. "По-високите лихви навън ще се пренесат и на нашия пазар", посочи Искров.

По думите му е дошло време банкерите да отчитат инфлационните рискове. "Кредитополучателите винаги ще искат по-ниски лихви, но трябва да държим сметка и за интересите на вложителите, които винаги отчитат и инфлацията, а ако щете, и този нелеп данък върху лихвите, въведен от 1 януари", коментира гуверньорът на БНБ.

Главният директор на Банка ДСК Виолина Маринова потвърди, че българските банки ще следват тенденциите. "Лихвите по кредитите по време на бума бяха по-високи, отколкото днес, а в каква среда живеем сега - знаете ли утре какво ще стане, защото аз не знам. Ще има ли правителство, законите ще се променят ли, не знаем", коментира Виолина Маринова, намеквайки, че при несигурна среда и растящи политически рискове заемите е логично да поскъпват.

Тя посочи, че данъкът върху лихвите по депозитите не се е отразил особено на вложенията в банките. През май за първи път от септември 2010 г. статистиката на БНБ отчете спад на спестяванията, но според шефката на Банка ДСК това вероятно се дължи на предизборните харчове на банките, които са изтеглили депозитите си.

В момента банковият ни сектор работи на скромна печалба - 3.61 на сто. "Разходите на банките са се увеличили от 2 млрд. лв. през 2008 г. до 3.2 млн. лв. в края на 2012 г., обясни Искров. Това се дължи до голяма степен на нарасналите разходи за провизии - покритието, което банките задължително заделят заради риска от необслужвани кредити. Шефът на БНБ изтъкна, че българските банки са много стабилни и със солидни резерви и затова 16-17% дял на лошите кредити не е опасен.

"Банките няма как да са много по-добре от клиентите си", заяви председателят на Асоциацията на банките и шеф на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян. Той подчерта, че икономическата предвидимост е много важна за банките.

Полският професор по икономика Лешек Балцерович, който вчера изнесе лекция в София, даде висока оценка на финансовата стабилност на България и на банковата ни система. Той намекна, че проблемът на страната ни е, че развива "кроникапитализъм" - уродлива форма, при която предприемачите не се състезават на пазара, а зависят от връзките си с управляващите. Професорът, чиято "шокова терапия" през 90-те години превърна Полша в успешна пазарна икономика, на няколко пъти предупреди политиците да пазят фискалната дисциплина и валутния борд и да наблегнат на реформите. Проф. Балцерович отправи ясно послание към управляващите да не блокират пенсионната реформа, като посочи, че Полша е вдигнала възрастта за пенсиониране на 67 години. "Отлагането на структурните реформи е все едно да отложиш лечението на пациент, въпреки че си установил, че е много болен", обясни световноизвестният икономист.