Тъмната картина на родното настояще издълба дълбок коловоз, по който с охота потеглиха над 2 млн. души. Това са българските емигранти, които търсят късмета си в чужбина, пише "Стандарт".
Няма как да се проследят всички средства, които емигрантите изпращат на роднини и близки в страната, но все пак официалната статистика дава възможност за предположения относно размера на сумите. "Според мен става дума за над 2 млрд. евро на година, или сума, равняваща се на 5-6% от БВП на страната", коментира икономистът Емил Хърсев.
Нещо повече - по думите му доходът, който българите в чужбина трансферират у нас, е съпоставим с добавената стойност, която генерира основен икономически сектор за страната, какъвто е туризмът. Според опитния финансист, може да се търси и връзка между нарастващия обем на депозитите на населението и парите, изпращани от емигранти. Някои от сънародниците ни зад граница трансферират определена сума от дохода си, изкаран в чужбина, към депозитни сметки в България. По този начин те заделят пари за старини или просто се възползват от по-високите лихви по влоговете у нас. Според официалната статистика на Българската народна банка, българите живеещи постоянно в чужбина са превели у нас общо 781,2 млн. евро през 2012 година. Това се равнява на около 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Но това със сигурност не са всичките пари, които изпращат емигрантите. На първо място официалната статистика обхваща само тези преводи, които са осъществени чрез финансови институции. Това автоматично елиминира огромната парична маса, която българите в чужбина вкарват у нас на ръка или чрез други канали за трансфер на средства. На второ място, методологията, която спазва БНБ по силата на международните стандарти, отразява само тези парични преводи, които надхвърлят прага от 5000 лв. Още повече че този праг е условно договорен между БНБ и търговските банки, които нямат задължение да се съобразяват с него. Това е така, тъй като според методологията на Международния валутен фонд, търговските банки са длъжни да подават информация към централните банки само за трансфери, надхвърлящи сумата от 12 500 евро. Така в обхвата на статистиката очевидно не попада голяма част от регулярно изпращаните суми от чужбина към роднини и близки, останали в България. Освен всичко това статистиката обхваща само тези парични преводи, които са направени от български граждани, пребиваващи на чужда територия не по-малко от 6 месеца. С други думи, между редовете минават и тези наши сънародници, които използват познатата практика да работят до 6 месеца на чужда територия, след което да се прибират у нас с цел избягване на тамошното данъчно облагане.