Готвената храна е причината нашият предшественик Homo erectus да еволюира до интелигентно социално същество, заключават бразилски и американски учени в публикувано наскоро изследване.
Според тях печеното месо изисква по-малко време за усвояване от организма, осигурява повече калории за най-енергоемкия орган – мозъка, а приготвянето му е свързано с планиране и разпределение на задължения, т.е. с интензивно общуване между членовете на групата. То, от своя страна, развива ума, пише "Списание 8".
Бразилски биомедици отбелязват, че по-големият мозък спрямо размера на тялото разграничава хората от останалите примати, но сред учените няма съгласие на какво се дължи това. Те провеждат ново изследване на метаболитните ограничения при суровоядството и с тях обясняват защо не всички примати са еволюирали в хора. С това потвърждават хипотезата на Ричард Рангам – специалист по приматите и професор по физическа антропология в Харвард, че готвенето ни е направило хора. Според него способността на контролират огъня е позволила на ранните хоминиди не само да готвят храната и така да извличат максимум калории от нея, но и да се топлят, заради което пък вече не им е била нужна козина и са загубили космите по телата си. Това от своя страна им е дало възможност да тичат по-бързо и по-продължително време, без телата им да прегряват. Дори темпераментът им станал по-спокоен, което пък внесло повече равновесие в отношенията помежду им и улеснило общуването включително между мъже и жени. С две думи – помогнало им да станат човеци.
„За да осигурите достатъчно количество калории за мозъка, трябва да можете да готвите храната. Можете да си позволите да имате високоефективен мозък, само ако му доставяте достатъчно енергия", казва Рангъм. Той обяснява: „Молекулите се движат по-бързо под въздействието на топлината – те се разделят или поне връзките помежду им се разхлабват. Точно това всъщност става и при храносмилането – разграждане на протеините. Структурата им се разпада и стават по-достъпни за организма. Например при готвене продукти, съдържащи нишесте, увеличават енергийната си стойност с 30%."
Според бразилските учени суровата храна не може да осигури достатъчно калории. Усвояването й от организма изисква той да свърши много повече работа и да похарчи много повече енергия за работа на дъвкателните мускули и храносмилането, вместо тази енергия да бъде насочена към образуването на неврони и нови мозъчни връзка – т.е към усложняване на мозъка. Ако ядяхме само сурова храна, за да поддържаме тялото си и работата на ума, щяха да си ни нужни над 9 часа дневно за ядене, установили те.
„Суровоядството е отличен начин да свалите някой и друг килограм - то осигурява добър баланс на витамини, микроелементи и фибри и пр. Но трябва много да внимавате, защото това може да е опасно за мозъка ви. Не подлагайте деца на суровоядство", съветва Рангъм.