Японската корпорация Kajima обяви, че работи по лунна база през 2022 г. Тогава бяха представени снимки на стъклено здание във формата на обърнат конус. Според компанията то може да бъде инсталиран не само на спътника на Земята, но дори на Марс. Практически обаче бе неясно нито изпълнението, нито финансирането.
Според презентацията, конструкцията от „нелунно стъкло“ ще достигне 200 метра в диаметър и 400 метра височина.
Космическият „небостъргач“ трябва да може да побере до 10 000 жители и да поддържа изкуствена гравитация за тях. Т.е. колосалната стъклена конструкция трябва непрекъснато да се върти около оста си.
Тогава проектът предизвика повече скептицизъм, отколкото ентусиазъм, така че за известно време бе забравен. Две години и половина по-късно представители на Kajima обявиха, че университетът в Киото се е присъединил към работата по бъдещата станция. Наземният прототип трябва да бъде готов „до 2030 г.“. Досега авторите са демонстрирали само модел в мащаб 1:2000. Подчертавайки, че проектът първо ще „идентифицира ключовите си проблеми с помощта на компютърно моделиране“.
Някои от тези проблеми обаче са ясни дори без моделиране.
Оставяме настрана въпроса с доставката на големи обеми строителни материали на Луната и генерирането на огромни количества енергия, но проблем съществува и със способността на стъклената конструкция (дори особено здрава) да издържи на въртенето.
Професорът от университета в Киото Йосуке Ямашики призна: „Този проект изисква значителен технологичен пробив, но ние сме ангажирани с неговото изпълнение и проправяне на пътя за космически колонии.“
Според авторите, „опростена версия“ на базата (не е известно какво има предвид компанията) може да бъде завършена до 2050 г., а създаването на пълномащабна версия „ще отнеме още 70 години“. Май няма да сме сред тези, които ще я видят готова, пише megavselena.bg.