Изкуственият интелект (ИИ) e новата пиратска заплаха, но и новото „оръжие“ за справяне с незаконното онлайн използване на музика. Това казва в интервю за БТА Катрин Лойд, старши правен съветник на Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI).
Преди дни тя, заедно с Рийс Уикънс – мениджър разследвания, защита и правоприлагане, посетиха България, за да участват в специализирания семинар „Дигитално музикално пиратство: нови тенденции и практически подходи“, организиран от Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП), в партньорство с IFPI и дирекция „Киберпрестъпност“ при ГДБОП-МВР. Двете страни обмениха опит в борбата с незаконното използване на музика в дигиталното пространство и разгледаха конкретни практически казуси, и последните тенденции в методите за дигитално разследване и събиране на доказателства по света. Участниците бяха запознати и с данните от актуалното проучване „Мащаби на музикалното онлайн пиратство в България през 2023 г.“, изготвено от БАМП.
Катрин Лойд разказва за най-новите тенденции в онлайн музикалното пиратство и как музикалната индустрия се справя с тях, коментира онлайн пиратството на музика у нас и блокирането на уебсайтове, обяснява дали ИИ може да се използва в борбата с пиратството и как.
Какви са най-новите тенденции в онлайн музикалното пиратство? Как музикалната индустрия се справя с настоящите предизвикателства и очакват ли я нови в близко бъдеще?
- Изкуственият интелект (ИИ) несъмнено доминира през тази година. Звукозаписните компании и артистите от години използват ИИ като инструмент за подобряване на творческия процес и за сътрудничество по уникални и авангардни проекти. Когато изкуственият интелект се използва отговорно, за да подобри човешкото изкуство, той може да донесе невероятни творчески възможности.
Появата на генеративния ИИ обаче представлява ново и бързо развиващо се предизвикателство. Ако разработчиците на генеративен ИИ могат да използват музика без разрешение в своите модели, за да създават клонинги или продукти, които се конкурират директно с оригиналните произведения, тогава това създава фундаментален проблем за музикалната екосистема и застрашава нейната дългосрочна устойчивост.
Друг проблемен „случай на злоупотреба“ с ИИ са моделите на ИИ за „клониране на глас“, които се разпространиха напоследък и които позволяват на потребителите да генерират съдържание, което имитира гласа, образа, името и личността на даден артист, без разрешение от негова страна. Тази дейност може да заблуди феновете, да причини потенциално сериозна вреда на репутацията на изпълнителя, както и да попречи на внимателно планираните промоционални кампании за законните рилийзи на изпълнителя.
За да ограничи тези и други потенциално незаконни или вредни употреби на ИИ, Европейският съюз (ЕС) прие Регламента за изкуствения интелект – първото в света всеобхватно законодателство, регулиращо разработването и използването на ИИ. Той задължава, наред с други неща, разработчиците на генеративен ИИ да въведат политики, за да гарантират, че авторските права се спазват и да бъдат прозрачни относно съдържанието, което са използвали за обучение на своите модели. IFPI ще работи с правителствата и институциите на ЕС, за да гарантира, че тези мерки ще се прилагат по начин, който наистина ще помогне за справяне с отрицателните последици от използването на ИИ и ще продължи да подкрепя отговорното използване на ИИ.
Освен ИИ, стрийм-рипинг (stream-ripping) сайтовете остават забележима заплаха за пиратството в музикалната индустрия и се превърнаха в най-често срещания начин за незаконно изтегляне на музика. Музикалната индустрия се бори със стрийм-рипинг сайтовете чрез съдебни действия, включително и за блокиране на достъпа до такива сайтове. Пиратството чрез стрийм-рипинг сайтовете е проблем – не само по отношение на отделните потребители, които изтеглят съдържание на своите устройства, но и в контекста на ИИ, тъй като тези услуги вероятно се използват за получаване на данни за обучение и за създаване на кавър версии.
Тъй като технологиите продължават да се развиват с бързи темпове, несъмнено ще има бъдещи предизвикателства, с които музикалната индустрия трябва да се справя.
Онлайн пиратството на музика продължава да бъде проблем в България. За разлика от глобалната тенденция, при която стрийм-рипингът и кибер-локерите (cyberlockers) доминират в пиратството, в България BitTorrent сайтовете продължават да са водещи с 84% от онлайн музикалното пиратство. Каква според Вас е причината за все още доминиращата позиция на торент сайтовете в България?
- За разлика от други видове пиратски сайтове, като например стрийм-рипинг услугите, BitTorrent сайтовете привличат постоянна потребителска база. Така например услугата за нелегално споделяне на файлове Zamunda е най-популярният сайт в България в продължение на много години.
Въпреки „лидерството" на BitTorrent сайтовете в онлайн пиратството в България, стрийм-рипингът също навлиза на пазара на пиратството и се превръща в предпочитан начин за най-младата аудитория, с лек ръст до 11 на сто през 2023 г. спрямо 9 на сто през 2022 г. Според Вашия опит в други части на света, какви са най-добрите мерки и практики за ограничаване на този вид пиратско използване?
- IFPI и нейните национални групи успешно се справят с проблема със стрийм-рипинг сайтовете чрез гражданско-правни способи и действия за блокиране на уебсайтове. Такива сайтове вече са блокирани в 16 държави.
В допълнение към блокиращите действия, IFPI и националните асоциации предприемат и преки действия срещу услугите за стрийм-рипинг и срещу лицата, които ги подпомагат. Съвсем наскоро, през ноември 2024 г., в едно дело, координирано от IFPI и BVMI, апелативният съд в Хамбург потвърди съдебното разпореждане, с което се задължава ответникът – доставчик на хостинг услуги, да спре хостването на софтуера за стрийм-рипинг - YouTube-dl, както и потвърди, че ответникът е длъжен да заплати обезщетение. Въпросният софтуер е позволил на безброй стрийм-рипинг услуги да крадат музика от законни, лицензирани платформи и да отнемат приходи от артистите и притежателите на права.
Нашата партньорска асоциация в САЩ, RIAA, също така успешно заведе гражданско дело срещу базирания в Русия оператор на сайтовете за стрийм-рипинг Flvto.biz и 2conv.com. През октомври 2021 г. съдът постанови неприсъствено решение в полза на ищците. По този начин операторът беше признат за отговорен за нарушаване на авторски права и незаконно заобикаляне на технологични мерки.
Смятате ли, че гражданскоправните средства за защита като „блокирането на уебсайтове“, които се прилагат широко в повечето европейски страни, са ефективни в борбата срещу пиратството? Смятате ли, че въвеждането на подобни мерки ще допринесе за сериозно намаляване на нивата на музикално онлайн пиратство в България?
- Съществуват убедителни доказателства, че блокирането на уебсайтове е ефективно и значително намалява използването на блокираните уебсайтове, както и допринася за увеличаване на трафика към лицензирани услуги. Публикувани са редица проучвания за въздействието на блокирането на уебсайтове. Едно съвсем скорошно проучване, публикувано в началото на тази година, озаглавено „Въздействието на блокирането на онлайн пиратски уебсайтове върху потреблението на законно съдържание“ (Danaher et al., 2024), разглежда ситуацията в Индия и Бразилия. Резултатите на проучването показват, че блокирането на сайтове в Индия през 2019-2020 г. е довело до 8,1 на сто увеличение на законното потребление, а в Бразилия през 2021 г. е довело до 5,2% увеличение на законното потребление.
Въвеждането на мерки за блокиране на уебсайтове в България би трябвало да доведе до намаляване на музикалното пиратство, разбира се, при условие че се въведе редовна програма за блокиране на уебсайтове.
Може ли ИИ да се използва в борбата с пиратството и как?
- Технологията отдавна се използва за борба с пиратството и трябва непрекъснато да се развива, за да се справи с начините, по които действат „лошите“. Например, технологията ACR (автоматично разпознаване на съдържание) се използва от известно време за разкриване на незаконно използване на звукозаписи, но се наложи да бъде доразвита, за да открива и нарушения в кратко съдържание, лайв стриймове и модифицирани версии на звукозаписи.
ИИ предоставя разнообразни възможности за справяне както със съществуващи, така и с нови заплахи. Например, с въвеждането на технология за подобряване на точността и ефективността на откриването и проверката на нарушения, с инструменти, които могат да анализират данни и информация в подкрепа на разследвания, и възможности за откриване на генерирано от ИИ съдържание като например дийпфейкс (deepfakes). От съществено значение ще бъде да продължим да актуализираме нашия набор от инструменти с решения, подпомогнати от ИИ, за да не изоставаме от „лошите“ играчи.