Изпълнителният директор на софтуерната компания Replit - Амджад Масад, даде пространно интервю пред журналиста Тъкър Карлсън.
Сред темите, които двамата обсъдиха, бе развитието на изкуствения интелект и страховете на някои хора около бързото му развитие.
„Един от най-близките ми приятели - Греъм, е голяма клечка в Силициевата долина. Той е писател, донякъде досущ като теб. Ненавижда изкуствения интелект. Смята, че той кара хората да пишат по-зле, да мислят по-малко“, разказа Масад.
Тъкър Карлсън довърши мисълта му: „Или изобщо да не мислят? Както стана с iPhone, Google, Wikipedia“.
„iPhone, iPad и т.н. направиха така, че всеки да може да използва компютър, без да му е необходимо да е се е учил да програмира или да разбира как функционира софтуерът. Оригиналната визия на компютърните науки е била, че именно подобни умения биха „въоръжили“ хората със суперсили“, допълни изпълнителният директор на Replit.
Той обобщи идеята на есе от 1960 г. от J. C. R. Licklider, тогава работещ в американската правителствена агенция DARPA (Агенция за перспективни изследователски проекти за отбраната), озаглавено „Симбиозата между човек и компютър“ (Man-Computer Symbiosis). „Говори се за това как компютрите могат да бъдат придатък, продължение на самите нас. Да ни асистират в нашето израстване, в това, в което можем да еволюираме. Нещо като вид „брак“ между този вид интелект, който компютрите притежават, например възможността им за високоскоростни аритметични изчисления и интелекта, който хората притежават - от по-интуитивен тип. Оттогава, обаче, мисля, че консенсусът за този вид симбиоза се е променил. Това е и причината, поради която хората са изплашени, че изкуственият интелект по някакъв начин би ни заместил. Идеята, че компютрите и програмирането са заплаха, защото едва ли не влизат в директна конкуренция с хората. Моето лично вярване не е такова. Смятам, че ако хората се научат как да програмират, това, което би им дало суперсили. Когато просто натискаш бутони и клавиши, си просто консуматор, не произвеждаш софтуер“, обясни Масад.
По този повод, той направи асоциация с книга на Дъглас Рашков, озаглавена: „Програмирай или бъде програмиран“ (Program or Be Programmed: Ten Commands for a Digital Age). И обясни: „Ако не си този, който пише кода, значи някой пише твоя код, някой програмира теб. Тези алгоритми, например в социалните мрежи, те ни програмират“.
Тъкър Карлсън се зачуди дали обаче машините не са навлезли прекалено много в живота ни, като хората са се отказали от интуицията си - именно това, в което естествено са по-добри от машините, и са започнали да се предоверяват на компютрите. „Наблюдавам това много често през последните години. Случаи, в които е напълно очевидно, че нещо ще се случи, но въпреки това хората пренебрегват интуицията си. И хората са като: „мога просто да се доверя на това, което виждат очите ми и инстинктите ми подсказват, но данните ми казват нещо друго“. Това са моите предимства, много съм близо да животинското царство. Просто вярвам в миризмите и обонянието си“, каза журналистът.
„Бъртранд Ръсел е написал книга за история, философия, история на математиката, връщайки се до Древността, Питагор и т.н. Той се изненадва колко огромна роля в действителност е изиграла интуицията в развитието на науката като цяло, в математиката за пример, в напредването на логиката и философията“, отговори Масад.