Огромен елемент във формата на сърце на повърхността на Плутон заинтригува астрономите през 2015 година, след като космическият кораб New Horizons на НАСА го улови в свой кадър. Сега изследователите смятат, че са разрешили мистерията как се е появило отличителното сърце, а това може да доведе и до нови данни за произхода на планетата джудже.
Учени планетолози са възпроизвели максимално точно образуването на „сърцето“ на Плутон. Според тях то е възникнало в резултат на сблъсъка на планетата с голямо небесно тяло, съобщават от пресслужбата на университета в Берн.
Диаметърът на този обект е бил около 730 км - приблизително два пъти по-голям от размера на Швейцария от изток на запад, и вероятно се е сблъскал с Плутон в началото на историята на планетата джудже, предаде БТВ.
Проучването за Плутон и за неговата вътрешна структура е публикувано в списание Nature Astronomy.
Елементът във формата на сърце е наречен Tombaugh Regio - в чест на американския астроном Клайд Томбо, който открива планетата Плутон през 1930 година. Но сърцето не е просто форма. В продължение на десетилетия детайли около Tombaugh Regiо не могат да бъдат обяснени - като по-различната му надморската височина, геоложкия състав и силно отразяващата повърхност, която е по-ярко бяла от останалата част на Плутон.
А голяма част от азотния лед на Плутон се намира в дълбок басейн, наречен Sputnik Planitia – той е разположен в „левия дял“ на сърцето. Басейнът обхваща площ от 1200 километра на 2000 километра. Това е еквивалент на около една четвърт от Съединените щати, но също така е с 3 до 4 километра по-ниска надморска височина от по-голямата част от повърхността на планетата.
Междувременно дясната страна на сърцето също има слой азотен лед, но той е много по-тънък.
Учените създават числени симулации, използвайки специален софтуер за изследвания на планетарни сблъсъци, за да моделират различни сценарии за потенциални въздействия, скорости, ъгли и състав при потенциален сблъсък на планетарното тяло с Плутон.
Резултатите показват, че то вероятно се е блъснало в Плутон под наклонен ъгъл, а не челно.
„Ядрото на Плутон е толкова студено и скалистото тяло, което се сблъсква с планетата джудже, остава много твърдо и не се стопи въпреки топлината от удара. Благодарение на ъгъла и ниската скорост, удрящото се тяло „не потъва в Плутон, а остава като петно върху него“, коментира водещият автор на изследването д-р Хари Балантайн, научен сътрудник в университета в Берн, Швейцария.
„Някъде под Sputnik Planitia се намира остатъчното ядро на другото масивно тяло, което Плутон никога не усвоява напълно“, коментира Ерик Асфауг, съавтор на изследването и професор в Лунната и планетарна лаборатория на Университета на Аризона.
„Свикнали сме да мислим за сблъсъци на планети като за невероятно интензивни събития, при които можем да пренебрегнем детайлите, с изключение на неща като енергия, импулс и плътност. Но в далечната Слънчева система скоростите са много по-бавни, а твърдият лед е здрав, така че трябва да сме много по-прецизни в изчисленията си“, казва Асфауг.