Една шепа ИТ компании държат голямата част от технологичния свят в ръцете си: търсачки, облачни платформи, базов софтуер за компютри и друга електроника се правят от фирми, които могат да се преброят на пръстите на двете ръце. Същите те държат и разработването на изкуствен интелект. Просто е – имат и ресурсите, имат и данните.
В края на ноември, когато се разигра епичната сага с разпадането на борда на директорите на OpenAI, случайният наблюдател можеше и да вярва, че индустрията около генеративния AI е жизнена конкурентна екосистема.
Но това не е така – нито някога е било. И разбирането на причините е от основно значение за разбирането какво е изкуственият разум и какви заплахи носи. Казано просто, в контекста на настоящата парадигма за изграждане на все по-големи и по-мащабни AI системи, няма AI без Big Tech, пише technews.bg.
Big Tech има предимство
С болезнено малко изключения всеки новостартиращ бизнес, нов участник и дори изследователска лаборатория за изкуствен интелект зависи от тези фирми. Всички разчитат на изчислителната инфраструктура на Microsoft, Amazon и Google, за да обучават своите системи. Разчитат и на огромния обхват на потребителския пазар на същите тези фирми, за да внедрят и продават своите AI продукти.
Големите технологични фирми са натрупали значителни предимства през последното десетилетие. Благодарение на доминацията си и бизнес-моделите си сега те притежават и контролират съставките, необходими за разработване и внедряване на AI в голям мащаб. Големите ИТ фирми оформят и структурите за стимулиране в областта на научните изследвания и развитието на AI, определяйки настоящето и бъдещето на технологията.
Неотдавнашната сага с OpenAI е показателна. В нея Microsoft упражни своето тихо, но твърдо господство над субекта с „ограничена печалба“. Ясно е: който плаща, той поръчва музиката.
Рисковете от концентрацията на власт
Концентрираната власт не е проблем само за пазарите. Да разчитаме на няколко корпоративни структури да изграждат основна инфраструктура – това е проблем за демокрацията, културата, обществото и индивида. Без значителна намеса пазарът на изкуствен интелект само ще възнагради и утвърди същите компании, които са пожънали солидни печалби от инвазивните си бизнес-модели, комерсиализирайки всичко в интернет, често за сметка на обществеността.
Скандалът с Cambridge Analytica беше само един от многото случаи, които изложиха наяве тази грозна реалност. Концентрацията създава и единични точки на потенциален отказ, което поражда реални заплахи за сигурността. Председателят на щатската Комисия по ценни книжа и борси Гари Генслър предупреди наскоро, че наличието на малък брой AI модели и участници в основата на AI екосистемата създава „системни рискове за финансовия ред“.
Но опитът за изгонване — и последвалата реинтеграция — на съоснователите на OpenAI Сам Алтман и Грег Брокман не просто демонстрира силата и влиянието на Microsoft и извежда проблема в светлините на прожекторите. Това доказва и, че тези търговски споразумения дават на Big Tech абсолютен контрол върху траекторията на развитие на изкуствения разум.
Microsoft вече има място в борда на OpenAI, макар и без право на глас. Но истинският лост, който Big Tech притежава за контрол на пейзажа в AI, това е комбинацията от изчислителна мощ, данни и огромен пазарен обхват. За да следва своя досегашен подход в разработването на AI, OpenAI трябваше да сключи сделка. Фирмата лицензира изключително своята система GPT-4 и всички други модели OpenAI на Microsoft – в замяна на достъп до изчислителната инфраструктура на Microsoft.
За компаниите, които се надяват да създадат базови модели, няма алтернатива на това да работят с Microsoft, Google или Amazon. И всички, заети с разработването на AI, са наясно с това.
Показателно е и какво произлезе от решението на Алтман да търси инвестиция от Саудитска Арабия и Емирствата в хардуерно предприятие с надеждата то да съперничи на Nvidia. Тази компания има почти монопол върху най-съвременните чипове за AI обучение. Това е друга ключова точка по веригата на доставки на AI. Американските регулатори пропъдиха първоначалната инвестиция на Саудитска Арабия в подкрепяната от Алтман компания, наречена RainAI.
Алтернативите
Има няколко смислени алтернативи, дори за онези, които желаят да изминат допълнителния път, за да изградят независим от индустрията AI. Както вече се говори, „ИИ с отворен код“ – недефиниран термин, който в момента се използва за описание на всякакви модели и системи – не може сам по себе си да предложи бързо излизане от хватката на Big Tech.
От една страна, много AI проекти с отворен код работят чрез изчислителни кредити, споделяне на приходи или други договорни споразумения с технологични гиганти, които се борят със същите структурни зависимости. От друга страна, Big Tech има опит в начините да изцежда печалба дори от разработките с отворен код. AI с отворен код може да предложи прозрачност, многократна употреба и мащабируемост – и това е добре. Но то не решава проблема с концентрираната власт на пазара на изкуствения разум.
Сагата OpenAI-Microsoft демонстрира и друг факт, който често остава недогледан в шума около AI: все още няма ясен бизнес-модел извън увеличаването на облачните печалби за Big Tech чрез обединяване на AI услуги с облачна инфраструктура. Microsoft не единствен пример. Подобна е и ситуацията с Amazon, която наскоро сключи инвестиционна сделка за 4 милиарда долара с Anthropic. Има и други примери.
Видимо Big Tech става все по-настоятелен в прилагането на ловки маневри, за да защити властта си над пазара.
Ще помогнат ли регулациите
Регулации? Да, това може да помогне. Но правителствената политика често води до утвърждаване, вместо да смекчава, на властта на тези компании. И как иначе да бъде, след като те използват ресурсите си и достъпа си до политическо влияние. Лесно можем да проследим как всяка от тези големи ИТ компании е направила „инвестиции“ в размери на милиони и дори милиарди долари в повечето страни, където присъства. Политиците приемат добре това, възхваляват го. Говорят за тези инвестиции като за голямо благодеяние.
Можем също така да видим колко пари много налива Big Tech в лобизъм директно – поне за ЕС има и такава статистика. Другаде не е много по-различно. Похватът дава основание на фирмите за изкуствен разум да си искат толеранси. Ето, че сега ЕС прие своя закон за изкуствения разум и гигантите на технологичната индустрия вече наобикалят губерниите си, тъй като скоро ще се появяват подобни разпоредби в САЩ и другаде.
Имаме нужда от въвеждане на безкомпромисни задължения за прозрачност, които да не оставят нищо прикрито около фундаментални въпроси като данните, до които компаниите с изкуствен интелект имат достъп, за да обучават своите модели. Нуждаем се също от режими на отговорност, които натоварват компаниите да демонстрират, че отговарят на основните стандарти за поверителност, сигурност и избягване на изкривявания, преди техните AI продукти да бъдат пуснати за обществен достъп.
И за да преборим свръх-концентрацията, имаме нужда от необорима регулация, която налага разделянето на бизнеса между различните слоеве на AI екосистемата – и не позволява на Big Tech да използва своето господство в инфраструктурата, за да бетонира позицията си на пазара за AI модели и приложения.