Представете си контактни лещи, които се самофокусират както върху далечни, така и върху близки обекти. Те биха могли да ни осигурят нов чифт очи, които не се износват с времето. Тази цел, вдъхновена от ретината на рибата слонски нос, е една стъпка по-близо, пише "Фокус", цитирайки Discovery News.
Авторите на ново проучване посочват, че изобретението би могло да помогне на хора със състояние, наречено пресбиопия – втърдяване на очните лещи, което затруднява фокусирането върху близки обекти. Състоянието засяга един милиард души по целия свят.
Хунжуей Дзян, преподавател по инженерство в Уисконския университет, казва, че самокоригиращите се контактни лещи биха могли да премахнат нуждата от бифокални, трифокални очила и лазерна хирургия. „Това би бил приятен начин да възстановим младежкото си зрение в напреднала възраст,“ казва Дзян, който е публикувал изследването си в журнала Proceedings на Националната академия на науките на САЩ.
Публикацията се фокусира върху нова конструкция за миниатюрни сензори, които генерират изображения при слаба светлина, точно като в мътните африкански води, където плуват рибите слонски нос. Ретината на рибите има серия от вдлъбнати, подобни на чашки структури с отражателни странични стени, които помагат за събирането и усилването на светлинните вълни. Инженерите са направили малко устройство с хиляди светлинни колектори, покрити с алуминий, които отразяват влизащата светлина към странични стени.
Дзян посочва, че автофокусът на фотоапаратите функционира по два начина. Единият използва малък инфрачервен лъч, за да определи обекта, който да се фокусира, а вторият заснема изображение и анализира контраста на контурите. „Ние избираме втория подход. Ключовият момент е да интегрираме устройство за заснемане на изображения в лещите,“ отбелязва Дзян. Разработката на функциониращ прототип вероятно ще е възможна след между пет и десет години, изтъква ученият и добавя, че проектът е голямо предизвикателство.