Днес Google искат да привлекат вниманието ни към една впечатляваща личност, която винаги е била символ на красота и изящество, но също на актьорски умения и таланти в разнообразни сфери, сред които дори и науката, пише "Новинар".
Хеди Ламар е популярна актриса, която е родена на днешната дата през 1914г. и е взела участие в култови за времето си кино ленти като "Аlgiers (1938)", "I Take This Woman (1940)", Comrade X (1940), където си партнира с Кларк Гейбъл, "Come With Me (1941)" и много др.
Нейната поразителна външност и екзотична осанка е причината тя да бъде наречена от Макс Рейнхардт и доста любители на филмовото изкуство "най-красивата жена на Европа", като именно тя е мотива зад днешното интересно лого на началната страница на Google.
Хеди Ламaр e не само легенда на европейското и американското кино, но и всестранен талант, който дори патентова преди десетилетия технологии, които са ключови за функционирането на съвременните мобилни устройства. Едно от най-запомнящите ѝ се участия е във филма "Еcstasy (1953)", където грабва вниманието на аудиторията с нетипичното си либерално поведение за консервативното тогава общество. Няма да е пресилено да кажем, че Ламар определено е една от най-обичаните кино звезди през 30-те и 40-те години на миналия век, която си спечелва стотици милиони фенове по цял свят с касовите филми, в които участва през този период, пише digital.bg.
Хеди Ламар (която многократно сменя имената си, защото има шест брака), е и първа жена, която заснема сексуална сцена на големия екран, в която симулира женски оргазъм.
Това се случва в чешката романтична драма "Екстаз" от 1933 година, когато Ламер е едва на 18 години и все още се подвизава в Европа под името Хеди Кислер. (Сцената можете да изгледате във видеото отстрани).
Въпреки невероятната си кариера и огромното внимание, което тя предизвиква сред зрителите в даден момент от своя живот тя взема важното решение да започне да търси своето поприще другаде. По време на Втората световна война заедно със своя приятел Джордж Антейл, който е композитор започват да използват принципите, по които работи пианото, за да разработят ефективен начин, с който да се противопоставят на метода, по който германските подводници са подслушвали радио сигналите на съюзниците. Странно или не усилията им се оказват успешни и те успяват да лицензират на свое име технология с името "Frequency Hopping" с патент 2 292 387 от 1942г. в съответното бюро в САЩ и в него е описана технология за разширяване на спектъра и т.нар. "скок на честотата", с който двамата също придобиват голяма популярност.
Идеята им е с нея да позволят на американските въоръжени сили да управляват с радио сигнали своите торпеда, като те се изпращат на една от 88 различни честоти, които символизират същия брой клавиши в пианото. По този начин вражеските опити да се разбере къде са насочени те се обричат на провал, тъй като те трябва да слушат всички тях, което налага много допълнителни ресурси и човешка сила, за да се направи. Технологията на Ламар и нейния колега не се използва преди 60-те години на миналия век, но нейните предимства не могат да се оспорят и много учени са признали, че именно тя е основата, на която са базирани днес популярни стандарти за комуникация като CDMA мрежи, GPS, Wi-Fi и Bluetooth.