Учени, опитващи се да разгадаят мистерията на най-ярките галактики във Вселената, са прибегнали до помощта на суперкомпютри, пише "Фокус", цитирайки Tech Times. Тези галактики, наречени субмилиметрови заради далечните инфрачервени вълни на светлината, чрез които са открити преди повече от десет години, са най-силно светещите галактики.
Междузвездният прах поглъща по-голямата част от огромното количество видима светлина, която те излъчват, затова са открити, когато астрономите започват да изследват небето с дължини на вълните извън видимата светлина. Без затъмняващия ефект на праха яркостта им би била невероятна, казват експерти. „Блясъкът им е може би стотици или хиляди пъти по-силен от блясъка на Млечния път“, отбелязва Десика Нараянан, астрофизик от Колежа Хавърфорд в американския щат Пенсилвания, която е ръководител на проучването.
Галактиките, които виждаме днес са отпреди около три милиарда години. Те идват от време на изключително интензивно формиране на звезди, хиляда пъти по-интензивно от формирането на звезди в Млечния път сега. Дори най-ярките галактики, съществуващи днес биха били бледи в сравнение с тях. В момента в Космоса обаче не се наблюдават субмилиметрови галактики.
Произходът им е предмет на дебат. Някои учени предполагат, че сблъсъкът между богати на газове галактики би могъл да доведе до образуване на нови галактики, които се формират с невъобразими темпове, но съществуват за кратко – едва 100 милиона години. Според други субмилиметровите галактики са се образували бавно, натрупвайки маса в продължение на милиард години.
За да намерят отговор на този въпрос, изследователи са използвали суперкомпютър в Центъра за авангарден компютинг в американския щат Тексас, който да извърши сложните симулации на една субмилиметрова галактика. Изчисленията са били толкова трудоемки, че е било необходимо хиляди компютри да работят заедно в мрежа в продължение на един месец, за да извършват само част от симулацията. Финалният модел показва, че сценарият на бавен растеж би могъл до доведе до възникване на такива галактики без драматичен космически сблъсък и че те биха запазили яркостта си за всичките милиард години от жизнения си цикъл.
„Моделът ни показва, че субмилиметровите емисии на тези галактики се захранват от постоянните удари с по-малки галактики и от огромното количество газ, което поглъщат от заобикалящото ги пространство“, посочва един от авторите на проучването Дюсън Керес от Калифорнийския университет в Сан Диего.