"Трансплантация" на един от гените на царевица може да направи растенията по-качествени суровини за производство на биогорива, пишат американски учени в статия за списанието Proceedings of the National Academy of Sciences.
Група учени под ръководството на Джордж Чък от Калифорнийския унивреситет са имплантирали гена Cg1 (Corngrass1) в растението слонска трева (Panicum virgatum), от което се произвежда етанол. По този начин трикратно се увеличава скорбялата, която се съдържа в клетките на растението. Количеството захар, необходима за производството на етанол, пък се отделя по-лесно, пише PhysOrg.
Растителният ген Corngrass1 (Cg1) променя клетъчните мембрани и морфологията на младите клетки. Именно от захарите в клетъчните стени се произвеждат биогоривата. За съжаление тези захари са устойчиви на хидролиза заради полизахаридите, "запачетани" в лигнин. Именно това е една от пречките за производството на етанол от растенията, разказват учените, пише inews.bg
Младите растения не съдържат толкова лигнин, но и съответно в тях все още не е натрупана толкова скорбяла. Генът от царевицата обаче спира развитието на клетките в "тийнейджърска" възраст. Така по-лесно се извличат необходимите за произвоство на биогорива съставки.
Слонската трева расте в степите, а нейните семена не са ядивни. При изкуствената промяна в гените обаче има голям риск от безконтролно разпространение на ГМО в природата заради цветовете и семената. Като неочаквано следствие от употребата на гена Cg1 обаче растенията не цъфтят и съответно няма плод и опасност от разпространение на модифицираните гени.
Нещо повече - растенията се разклоняват повече и имат повече листа, тъй като не отива допълнителна енергия за изхранване на цветовете и плодовете. Съответно има и повече суровина за производството на етанол.
Пълната липса на цъфтеж при растенията се забелязва както при растения, отгледани в оранжерия, така и при тези на открито. Необходими са обаче допълнителни изследвания, които да покажат дали мутацията няма да направи слонската трева атрактивна за животните.
Резултати насочват към потенциалната полза от такъв подход за култивиране на нови култури за биогориво, както и за възможност за ограничаване на трансгенното замърсяване на диви видове, посочват още учените.