Американската космическа агенция НАСА изпрати с помощта на балон подобие на летяща чиния във високите слоеве на земната атмосфера, за да тества технологии, които един ден биха могли да се използват при кацане на Марс. Единственият проблем създаде парашут, който не се отвори изцяло, предаде АП.
Балон с хелий с размер на футболно игрище полетя от военната база на хавайския остров Кауаи, издигайки апарат с формата на диск, наречен свръхзвуков забавител при ниска плътност (LDSD), пише в. "Монитор".
След два часа и половина издигане балонът, както беше предвидено, достигна височина 36 600 м, т.е. горните слоеве на стратосферата, а около 15 минути по-късно освободи устройството, чийто ракетен двигател се включи, за да го издигне на височина 54 900 м със скорост от 4651 км/ч – 3,8 пъти скоростта на звука. Когато това стана, се разгърна т.нар. свръхзвуков надуваем аеродинамичен забавител (SIAD), за да намали скоростта на спускане на апарата до около 3060 км/ч (около 2,5 пъти скоростта на звука).
Дотук всичко се разви по план. Единственият проблем беше, че гигантският парашут с диаметър 34 м, който трябваше да осигури кацането на устройството не се задейства както трябва. „Парашутът се отвори, но не се разгърна докрай”, обясни впоследствие пред телевизията на НАСА инженерът Дан Коата от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА в Пасадена.
При нормална работа свръхзвуковият парашут дава възможност за меко приводняване на апарата в Тихия океан 40 минути след отделянето му от балона. Въпреки проблема от НАСА заявиха, че са много доволни от протичането на изпитанието, което струва 150 милиона долара.
Новите технологии се тестват на много голяма височина, тъй като условията там са сходни с тези в горните слоеве на атмосферата на Марс.
НАСА планира още два други полета с летящата чиния, за да направи по-специфични тестове на технологиите за спиране и приземяване – надуваемия забавител и балона. Крайната цел е да могат да се приземяват тежки товари на повърхността на Червената планета.