Няма кой да внася сензори за диабетици у нас

26 октомври 2019 20:32
1206
0

Здравната каса е готова да плаща т. нар. "сензори" за диабетици, които следят по всяко време кръвната захар, но се оказва, че няма фирма, която да ги внася у нас.

8,4 на сто от българите живеят със захарен диабет. Прогнозата е, че до 2040 година всеки десети ще е с това заболяване. Сензорите са най-доброто средство за контрол на диабета, казват лекарите. В момента болните сами си ги купуват от други държави, защото у нас не се внасят.

На Георги му откриват диабет, когато е на годинка. Родителите му следят по всяко време кръвната захар чрез сензор. Веднъж на 14 дни се имплантира малка игличка в определена точка от тялото. На отделно устройство се виждат нивата на захарта в реално време. "Ако няма инсулин, не може да живее. Аз имам чувството, че без сензора аз пък не мога дa живея. Аз не мога да не знам 2 часа колко е захарта на детето ми. Аз не мога през 15 минути да му взимам кръв от пръстите, за него това ще е стрес", обясни Люба Костадинова, майка на Георги, пред БТВ.

Кръвната захар се следи без непрекъснати убождания. Пациентът може във всеки един момент да я коригира, като си постави инсулин или съобрази храненето. Резултатите могат да се получават и на мобилен телефон.

"Купуваме ги от Англия и отскоро успяваме и от Гърция, но трябват специални регистрации – трябва да имаш адрес в Англия, на който да се доставят, оттам да се доставят в България”, споделя майката на Георги. За месец разходът за сензори е около 400 лв. Здравната каса е готова да ги поеме за част от пациентите.

Предвидени са 4 милиона и половина лева за догодина. Но все още няма кой да внася изделията. "В момента става така, че касата плаща много повече за лечение на диабетна ретинопатия, за хемодиализа - това са огромни средства, които се харчат за инвалидзирани вече хора. Целта е да няма инвалидизация", заяви ендокринологът доц. д-р Радка Савова.

Лекари и пациенти настояват за Национална програма за борба с диабета, която да включва профилактика, съвременно лечение и методи за самоконтрол, и създаване на екипи от специалисти, които да обучават пациентите как да "управляват" болестта.