Мисия „Военен лекар”: Да усетиш България и дома си, дори и на 8000 км от тях

Коледа не е просто празник.

За съжаление, динамиката около нас е превърнала тези дни в едни от малкото в годината, в които успяваме да се съберем с всичките си най-близки хора. Това са дните ни на почивка, на приказки за отминали случки. Дни, в които не се налага да бързаме, дни, отърсени от стреса, който упорито ни преследва в ежедневнието. Уви, има професии, за които празниците не са това, което са. И често се отбелязват на работното място, а не вкъщи. Затова избрахме да ви срещнем с един такъв човек – в ден празничен за нас, но за нея обикновен работен.

Д-р Адриана Камбурова е част от екипа на Отделението по ревматология на Военномедицинска академия (ВМА). За нея не е необичайно да работи, когато много други почиват. Отбелязва, че в това няма нищо драматично: Пациентите не боледуват по график, ние сме длъжни, когато някой има нужда, да сме на разположение и да му помогнем”.

Освен „цивилни” дежурства, празничният график на д-р Камбурова, която гордо носи старшилейтенантските пагони, включва и дежурство по Академия: Едно такова 24-часово дежурство понякога може да бъде много интересно, изискващо динамика, бързи и спешни мерки, синхрон между екипите. Все неща, които тя е оттренирала по време на задграничната си мисия в Мали. Там, освен координатор 24/7, едновременно с това е и лекар, национален командир и български посланик.

И докато разказва за интересни ситуации и медицински случаи, я връщаме на празничната тема. Как се празнува семеен празник без семейството? Трудно! Великден, както и Коледа, са за семейството и в малките неща, които споделяме. Нашата мисия съвпадна с Великден. Беше интересно, макар и на близо 8000 километра от дома. Вярно – не можеш да направиш празника такъв, какъвто би бил той в семейна обстановка. Но ние сме традиционалисти и направихме всичко възможно да се почувстваме по-сплотени. Боядисахме яйца, направихме си питка. С общи усилия украсихме. Аз и моят екип празнувахме заедно с колеги от Румъния и Грузия. Беше приятно, сплотяващо и необходимо, спомня си старши лейтенант Камбурова.

Стараехме се, когато някой имаше личен повод, дори и далеч от Родината, да създадем такова настроение и обстановка, че да се чувства уютно, да сусети празника, както се казва, допълва още младата лекарка.

Иначе за себе си и за семейството си тази година е организирала една по-различна Коледа – с бордови игри и хубава музика, звучаща от автентични грамофонни плочи.

А 2019 година изпраща и в личен, и в професионален план с един много важен урок – човек трябва да бъде търпелив: Когато си млад едно от най-трудните неща е търпението. Много е трудно да си търпелив. За всяко нещо – за развитието си, за работата си, искаш всичко да се случва и си мислиш – сега ми е времето, сега мога всичко да постигна, но не става така. Човек трябва да бъде търпелив.

Какви ваксини трябва да си сложим, ако ще пътуваме до екзотична страна

Последвайте канала на