Министър Ананиев: Осигуреността с лекари в България е традиционно висока, има проблем с медицинските сестри

В парламента се проведоха разискванията по питане от народни представители до министъра на здравеопазването Кирил АнаниевКирил Ананиев е министър на здравеопазването в третия кабинет на Бойко Борисов. Роден е през относно политиката на Министерството на здравеопазването по отношение кадровото обезпечение с медицински специалисти. Ето какво съобщи в пленарна зала пред депутатите министър Ананиев:

"Човешките ресурси в сектора на здравеопазването в България са изправени пред същите предизвикателства като останалите европейски държави – застаряващо население и съответно застаряваща работна сила в здравния сектор, недостатъчна привлекателност за младите поколения на някои здравни професии (най-вече професията „медицинска сестра“), неравномерно териториално разпределение в резултат на вътрешна миграция от по-малките към по-големите населени места, миграция на здравни работници в ЕС и извън него.

Въпреки посочените предизвикателства осигуреността с лекари в България е традиционно висока. По данни на НСИ осигуреността с лекари към 31.12.2018 г. е 42,4 на 10 000 души (ЕС средно – 35,1 на 10 000). През последните 13 години е налице устойчива тенденция за увеличаване осигуреността с лекари в страната. Съгласно предоставените от Български лекарски съюз данни за възрастовата структура на вписаните лекари в Националния регистър на съсловната организация е налице сериозно увеличение (почти 2,7 пъти) в броя на лекарите до 30-годишна възраст – от 1 156 към 31.12.2014г. на 3 100 към 31.12.2017г. Налице е обаче неравномерно разпределение на лекарите в страната – регионалните различия са в рамките на 2,4 пъти.

През последните 10 години се наблюдава устойчива тенденция за увеличаване броя на завършилите студенти по медицина в България. За учебната 2019/2020г. са утвърдени общо 840 места за студенти по медицина, а за учебната 2018/2019г. – общо 850 места за студенти по медицина. Утвърждаваният брой студенти годишно (около 800-850) е достатъчен за нуждите на системата на здравеопазването в страната и не е необходимо допълнително увеличение.

Осигуреността с лекари по дентална медицина в България също е традиционно висока в сравнение с останалите държави-членки, като дори е сред най-високите в Европа. Броят на лекарите по дентална медицина в страната се увеличава през последните 16 години, като от 6 475 през 2003г. достига до 7 240 през 2018г. по данни на НСИ, което е увеличение с близо 12 %. Следва да се отбележи и нарастването с близо 2,5 пъти на абсолютния брой лекари по дентална медицина до 30г., вписани в Националния регистър на Български зъболекарски съюз от 608 към 31.12.2011г. на 1 462 към 31.12.2017г.

При магистър-фармацевтите също се наблюдават положителни тенденции – през последните години се увеличава както общият им брой, така и броят на магистър-фармацевтите до 30г. По данни на Българския фармацевтичен съюз броят на магистър-фармацевтите, вписани в Националния регистър на съсловната организация за периода 2013-2017г. нараства, като към 31.12.2017г. достига 6 399. Броят на магистър-фармацевтите до 30г., вписани в Националния регистър на Български фармацевтичен съюз, нараства от 209 към 31.12.2013г. на 1 044 към 31.12.2017г.

Броят на специалистите по здравни грижи се запазва относително постоянен през последните 15 години с изключение на професията „медицинска сестра“.

Най-същественият проблем за човешките ресурси в здравеопазването в България е малкият брой медицински сестри, упражняващи професията си. В сравнение с държавите-членки на ЕС осигуреността с медицински сестри в България е ниска, като страната ни е на едно от последните места в ЕС по този показател. Рязък спад в броя на работещите медицински сестри в България се наблюдава през 2000г., когато броят им намалява с повече от 30% (от 45 252 през 1999г. на 31 479 през 2000г.). Най-ниската си стойност този показател отбелязва през 2002г. (когато упражняващите професията си медицински сестри в страната са 28 508), а през следващите години е налице тенденция за слабо увеличение, като по данни на НСИ към 31.12.2018г. е 30 589.

Обективните причини за недостига на медицински сестри са застаряващото население и увеличаването на хроничните заболявания, които изискват повече здравни грижи от една страна и застаряването на самите медицински сестри, аналогично на населението, което обслужват, от друга страна.

Обобщените изводи, потвърдени и в Доклада на Европейската комисия за 2019г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси, са следните: в България е налице недостиг на медицински сестри; лекарите са неравномерно разпределени, като процентът на общопрактикуващите лекари е нисък (15%) в сравнение със средноевропейската стойност за ЕС (23%).

Важно е да се отбележи, че регионалните диспропорции на лекарите (и на останалите медицински специалисти) са проблем не само за нашата страна, но и за всички останали държави, включително и за най-развитите. При анализиране на данните за осигуреност на населението с медицинска помощ по области обаче трябва да се имат предвид специфичните особености на медицинското обслужване. Лечебните заведения не са свързани пряко само с обслужването на населението на едно населено място или община и достъпът до медицинска помощ е свободен. Голяма част от заведенията обслужват населението на една област или група общини, а специализираните заведения обслужват населението на няколко области. Заведенията с национален обхват независимо от тяхното местонахождение обслужват населението на цялата страна.

Процесите на вътрешна миграция на медицинските специалисти, включително лекарите, от малките към по-големите населени места следват общата тенденция в страната. Определено значение за това има и почти пълното оттегляне на местната власт (общините) за създаване на по-добри финансови условия (допълнително заплащане, особено в системата за първична медицинска помощ). Това е една от причините част от общинските болници да нямат достатъчно специалисти, да не покриват изискванията за нива на компетентност и да не могат да сключват договори по определени клинични пътеки с Националната здравно-осигурителна каса, което пък се явява допълнителен фактор за стимулиране на вътрешната и външната емиграция.

За разлика от финансовите и материалните ресурси човешките ресурси не подлежат на механично или задължително териториално преразпределение. За оптималното им преразпределение е необходимо създаване на благоприятна среда, предоставяща възможности и стимули, които да произведат в самите медицински специалисти желание за промяна на работното и населеното място. Такива стимули могат да бъдат създаване привлекателни условия на труд и подходящо възнаграждение, на добри условия за професионално развитие, благоприятни условия за обучение и развитие на децата на медицинските специалисти и за работа на останалите членове на семействата им и др.

Мерки за справяне с очертаните проблеми на човешките ресурси в здравеопазването.

Отчитаме, че е изключително важно обучените в България медицински специалисти да бъдат мотивирани да останат и да се развиват в страната. По тази причина създаването на благоприятни възможности за професионално развитие на медицинските специалисти е приоритетна мярка за Министерството на здравеопазването. След широко обществено обсъждане приключи работата по Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2015г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, с която се отстраняват идентифицираните проблеми и празноти в обучението за придобиване на специалност. Наредбата вече е публикувана в Държавен вестник.

Министерството на здравеопазването, в рамките на своята компетентност е предвидило мерки за справяне с регионалните диспропорции при медицинските специалисти. С разработеното изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2015г. се въвежда ефективен механизъм за провеждане на държавната политика по осигуряване на необходимите специалисти в съответствие с установените потребности в отделните лечебни заведения на територията на страната.

С промените в наредбата е предвидено Министерството на здравеопазването да субсидира базите за обучение за местата, финансирани от държавата по клинични специалности. По този начин държавната политика по осигуряване на необходимите специалисти ще се провежда активно и с финансиране от държавния бюджет и няма да е за сметка на бюджета на лечебните заведения. След придобиването на специалност специализантите, за които е изплащана субсидия, ще могат да избират лечебни заведения, области или общини, определени от министъра на здравеопазването, в които е налице установен недостиг на специалисти, в които ще са длъжни да работят по придобитата специалност за срок от три години. Целта е да бъдат задоволени потребностите на населението в регионите с установен недостиг на специалисти.

Посоченият ред е много по-гъвкав и дава възможност от една страна на придобилия специалност, за когото е изплащана субсидия, да има по-голяма свобода на избор къде да упражнява правото си на труд, а от друга – на работодателя да има право да извършва преценка на личните и професионални качества на придобилия специалност. При наличието на възможности за избор от страна на специалиста той ще може сам да избере своя работодател съобразно условията, които му се предлагат или да разкрие своя амбулатория за специализирана или първична медицинска помощ. В случай че специализант, за когото е изплащана субсидия, не изпълни задължението си, той ще дължи обезщетение на Министерството на здравеопазването.

През следващите 3 години Министерството на здравеопазването предвижда да утвърждава около 150-250 места годишно, за които да субсидира базите за обучение, в зависимост от предложенията и възможностите на базите за обучение и от интереса, който ще проявят кандидат-специализантите към обучението на такива места.

Освен посочените мерки, предприети от Министерството на здравеопазването, биха могли да бъдат предприети и мерки за въздействие от страна на други органи и институции – най-вече органите на местната власт. В тази връзка с изменението на Наредба № 1 от 2015г. е създадена нормативна възможност общините също да могат да участват във финансирането на обучението на необходимите за общината специалисти.

Вече са налице и добри практики от страна на определени общини, които са предвидили с общински средства да бъдат подпомагани млади лекари и други медицински специалисти, като им се предоставя жилище и им се възстановяват такси за участие в курсове за обучение за придобиване на специалност, месечни такси в общински детски градини или ясли, пътни разходи от и до работното място, ако живеят извън общината и др. Считаме, че популяризирането на подобни добри практики би допринесло в голяма степен за преодоляване на териториалните диспропорции сред медицинските специалисти. Важно е да се има предвид, че изборът на един лекар или друг медицински специалист да работи на определено място зависи от няколко фактора – възможностите за професионално развитие в лечебното заведение, наличната апаратура и база на лечебното заведение, самото населено място, което следва да осигури добри условия на живот и възможности за развитие и на членовете на семейството на медицинския специалист и др.

С цел стимулиране интереса към придобиване на специалност Обща медицина, която е от съществено значение за здравната система, е осъществена промяна в условията за специализация по Обща медицина в контекста на създадената възможност за субсидиране на базите за обучение. Специализацията по Обща медицина ще се осъществява по общия ред за клинични специалности – въз основа на срочен трудов договор на длъжност за специализант, а не въз основа на заповед на ректора, с което ще бъде разрешен основният проблем с липсата на доходи по време на специализацията.

За да бъде повишен интересът към специализацията по Обща медицина обаче, е необходимо не само подобряване на условията за обучение, а и наличието на добра професионална реализация след завършване на обучението.

Стимулирането на интереса на младите хора към професията „медицинска сестра“ може да бъде постигнато чрез целенасочени въздействия върху отстранимите причини за отлива от професията. Усилията следва да са насочени към: подобряване на работната среда и оптимизиране на персонала в лечебните заведения с цел намаляване на свръхнатоварването на медицинските сестри; създаване на възможности за реално професионално развитие; утвърждаване статута на медицинската сестра като равностоен партньор в медицинския екип; достойно представяне на професията в обществото от институциите и от медиите.

Посочените мерки излизат извън компетентността на Министерството на здравеопазването, затова привличането и задържането на медицински сестри в професията е комплексен надинституционален проблем, който изисква съвместни усилия на различни институции.

Министерството на здравеопазването, в рамките на своята компетентност, ежегодно предлага на Министерството на образованието и науката максимално увеличаване броя на местата за студенти по специалност „медицинска сестра“ съобразно капацитета на висшите училища, определен от Национална агенция за оценяване и акредитация. За учебната 2019/2020г. например Министерството на здравеопазването предложи да бъдат утвърдени поне 960 места за студенти по специалност „медицинска сестра“. В проекта на Решение на МС бяха заложени само 618 броя. Предвид нашето предложение и възможностите на висшите училища в крайна сметка бяха утвърдени 714 места за медицински сестри (увеличение с 96 броя). За учебната 2018/2019 година предложихме да се увеличи броят на заявените от висшите училища места за медицински сестри със 130 (от 671 на 801). В резултат броят на местата за студенти по специалност „медицинска сестра“ за учебната 2018/2019г. беше увеличен с 47 (от 671 на 718).

Министерството на здравеопазването планира ежегодно да предлага на Министерството на образованието и науката да се утвърждават около 1 000 места за студенти по специалност „медицинска сестра“. Тук следва да се отбележи, че за оптималното функциониране на здравната система е необходимо съотношението медицински сестри/лекари да е поне 2:1. Към 31.12.2018г. по данни на НСИ съотношението медицински сестри/лекари е едва 1,03:1 (30 589 медицински сестри и 29 667 лекари). Съответно за да се постигне минимално необходимото съотношение между завършилите медицински специалисти, следва броят на студентите по специалност „медицинска сестра“ да надвишава поне 2 пъти броя на студентите по „медицина“. През последните 18 години е налице трайна практика да се утвърждават повече места за студенти по „медицина“ отколкото за студенти по специалност „медицинска сестра“, съответно след 2000г. всяка година броят на завършващите лекари е по-голям от броя на завършващите медицински сестри.

Крайната цел да бъде достигнато съотношение между студентите по специалност „медицинска сестра“ и „медицина“ 2:1, съответно годишният брой студенти по специалност „медицинска сестра“ да е около и над 1 500, не може да бъде постигната отведнъж поради непривлекателността на професията. По-реалистична краткосрочна цел е постигане на съотношение 1,2:1 на студентите по специалност „медицинска сестра“ и „медицина“. Това означава, че при утвърждаване на около 800-850 места за студенти по „медицина“ годишно, ще е необходимо да се утвърждават поне 960-1020 места за студенти по специалност „медицинска сестра“.

Обсъжда се с Министерството на образованието и науката и въвеждане на възможности за заплащане на преддипломния стаж и учебните практики чрез предоставяне на стипендии или назначаване на длъжност „стажант медицинска сестра“ в акредитирани лечебни заведения след втори курс. Тази длъжност следва да бъде нормативно регламентирана, което ще бъде основание за въвеждането ѝ в Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011.

В допълнение, съвместно с Министерството на образованието и науката и с висшите училища се обсъждат възможности за оптимизиране на учебния план с цел да се осъвременят учебните програми на студентите по специалност „медицинска сестра“, чрез което да се повиши качеството на предлаганото образование.

Ролята на работодателите е ключова за привличане и задържане на медицинските сестри в професията, тъй като те следва да осигурят: адекватно възнаграждение (компетентността по формирането на работните заплати е в правомощията на органите за управление на лечебните заведения); по-добри условия на труд (подобряването на работната среда повишава не само удовлетвореността на самите професионалисти, но така също качеството на здравните грижи и удовлетвореността на пациента); подкрепа на професионалното развитие на медицинските сестри през цялата им кариера.

Ролята на Министерството на здравеопазването е да включва активно медицинските сестри в процеса на взимане на решения, които ги касаят, както и да създава привлекателни условия за придобиване на специалност.

Към момента Министерството на здравеопазването е предприело мерки за насърчаване на работодателите да се възползват от възможността да назначават болногледачи и здравни асистенти, които предоставят базови здравни грижи (хранене, общ тоалет, придружаване и транспортиране на болен и др.) – така ще се намали свръхнатоварването на медицинските сестри и те ще имат възможност да се фокусират върху специфичните за професионалната им квалификация дейности".

Последвайте канала на