Код здраве: За имуностимулаторите като профилактика на инфекции

Освен от честичкото кихане от околните, по какво друго познавате, че е дошъл моментът от годината на вирусите? По рекламите за спрей срещу запушен нос и хапчетата за повишена температура, болки в мускулите и ставите.

Повечето от тези продукти обаче са „помощ от приятел”, след като вече сме се разболяли. В един от последните ни епизоди прочутият вирусулог доц. Радка Аргирова коментира в студиото ни: „В средите на вирусолозите се смята, че грипният вирус, който през 2020 г ни подмина, тази година не просто ще се върне, но и ще бъде жесток!”.

Е, съвсем логично е да си зададем въпроса „Как да избегна всичко това”. Днес отговори по темата дава специалистът имунолог доц. Снежина Михайлова-Кандиларова от „Александровска” болница.

По думите й, за справяне с Ковид-19 пандемията, всички трябва да бъдем обединени. Освен с носенето на предпазни средства и спазването на социална дистанция, като допълнителна добра протекция доц. Михайлова посочва ваксинацията. Не пропуска да се обърне и към хората, които изпитват страх, уточнявайки: „Ако нещо ще се случи като страничен ефект заради ваксината, то ще стане в много по-кратък период от „след години”. Така или иначе това е най-подходящото средство, открито на този етап”.

Така или иначе, всички тези мерки не могат да ни презастраховат, че няма да се разболеем. Мнозина от нас си дават сметка за това и се обръщат към имуностимулаторите и имуномодулаторите. Да, но, оказва се, те са нож с две остриета. По думите на специалистът тези хранителни добавки са противопоказни за хоратас автоимунни или хронични възпалителни заболявания. Отделно от това, приемът им не се препоръчва за повече от три месеца, поради риск от нежелани реакции. Отделно, що се касае до най-малките, доц. Михайлова е категорична, че са малко хранителните добавки за подсилване на имунната система, които са тествани върху подрастващи. „Не е нужно много много да се бъркаме във фините механизми на имунната защита при малките. Да, те боледуват доста повече от възрастните, но това са нормални неща. При децата трябва да пипаме по-финно. Затова, с цел превенция, за тях препоръчвам използването на бариерни предпазни средства, които действат локално, без да се намесват в имунната система на организма. Добър такъв препарат в момента е спреят срещу вируси Виру Протект, който създава бариерен слой върху лигавицата в устната кухина и гърлото и спомага за унищожаването на попадналите там вируси, така осуетява последващото им репликиране и разпространение в организма”.

Препаратът е простичък като състав, но пък ефективен. Доц. Михайлова препоръчва употребата му след посещение на места с повече хора, ако сме били в близък контакт с болен или при първи симптоми на отпадналост – предвестникът на всяка вирусна инфекция. Освен в тези случаи, имунологът от „Александровска” болница препоръчва Виру Протект и ако вече сме се разболели, тъй като прилагането му значително намалява количеството вирусни частици в гърлото, с който човешкият организъм трябва да се справи. „Всеки знае, че колкото по-малко са те, толкова по-леко и бързо ще оздравеем”, споделя с усмивка тя.

Повече подробности за Виру Протект, както и ценни съвети за справяне с вирусните инфекции, които тази зима се очаква да цилкулират, вижте във видеото.

Кой е днешният ни гост накратко:

Доц. д-р Снежина Михайлова Кандиларова, дм завършва Медицински университет-София, Медицински факултет -Специалност Медицина през 1999 г. От 2001 г. е редовен докторант по имунология към Катедра по Клинична лаборатория и клинична имунология на МУ София и през 2007 г. придобита образователна и научна степен „ДОКТОР“ с дисертационен труд на тема „Имуногенетични проучвания при множествена склероза”.

От 2003 до момента последователно заема длъжностите асистент (2003-2007 г.), старши асистент (2003-2011 г.), главен асистент (2011-2016 г.), доцент (2016 г.-) към Катедра по Клинична лаборатория и клинична имунология с база УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, Клиника по клинична имунология с банка за стволови клетки. През 2005 г. придобива специалност по Клинична имунология.

Има над 30 завършени курса за специализация и квалификация в страната и чужбина, както и дългосрочни специализации в областта на имуногенетиката и молекулярната диагностика в Нотингам, Великобритания, през 2007 г. и Белфаст, северна Ирландия през 2004 г.

През 2021 г. е включена към работната група на Експертен консултативен съвет към Министерство на здравеопазването за изготвяне на ръководство за диагностика и лечение на Ковид-19.

Научните интереси на доц. Михайлова са в областта на първичните имунни дефицити, хронични вирусни инфекции, вторични имунни дефицити, имуногенетика.

Има над 60 публикации в специализирани научни издания, вкл. ръководства, глави от учебници и др., над 100 участия в международни и национални конференции, конгреси, форуми, семинари и над 20 участия в международни и национални научни проекти.

Член на: БЛС, с мандат на делегат към СК от УМБАЛ „Александровска“, Дружеството по медицинска география, ESID (European European Society for Immunodeficiencies), European Federation for Immunogenetics, Българското дружество по трансплантология, Българската асоциацията по клинична имунология, Експертиня съвет по Клинична имунология.

Член на редакционната колегия на сп. Bulgarian Journal of Clinical Immunology.

Любима мисъл: „Не всичко, което блести, е злато“. 

Последвайте канала на