Код здраве: Пробив в откриването на невроендокринни тумори

В днешния епизод на „Код здраве” Радина Василева разговаря с д-р Михаела Илчева от Клиниката по Нуклеарна Медицина в УМБАЛ „Александровска“ относно ранното откриване, стадиране и проследяване на невроендокринните ракови образувания.

Според данни на университетската многопрофилна болница близо 30% от тези случаи не могат  да се стадират  точно и съответно пациентите в България не получават адекватно и ефективно лечение. След шест годишни проучвания, редица обучения у нас и в чужбина и много безсънни нощи в Клиниката по нуклеарна медицина на университетската болница, оглавявана от доц. Валерия Хаджийска, правят пробив и през май месец тази година за пръв път в столицата провеждат позитронно-емисионна томография (PET/CT, ПЕТ-скенер) с нов изотоп, маркиран с Галий. Това  е една от най-бързо развиващите се технологии за диагностика и проследяване на пациенти с невроендокринни тумори в световен мащаб. В сравнение със съществуващите методи, тази техника позволява изобразяване не само на структурните промени, но и на функционалната активност на заболяването, което е водещо за ранното откриване на метастази и оценка на терапевтичния ефект.

Част от невроендокринните ракови заболявания, които обхваща този нов метод, могат да бъдат ситуирани в почти всяка част от тялото като произлизат най-често от невроендокринните клетки на редица органи - панкреаса, гастроинтестиналния тракт, щитовидната жлеза, белия дроб, по-рядко тимуса, надбъбреците и кожата. Това им разпределение в тялото обуславя различните клинични симптоми, които те предизвикват. Голяма част от тези тумори са функциониращи и секретират едни биологично активни субстанции, които също причиняват най-различни симптоми. „Те имат клетки на повърхността си, които ние наричаме рецептори и веществото, за което днес с Вас говорим – радиофармацефтикът 68 Галий, се свръзва с тях и така става възможно визуализирането на тези тумори с нашия апарат, който заедно с компютърния томограф дава пълнота на хибридното изследване. Пациентите могат да се възполззват от това изследване когато заболяването вече е открито и е доказано; след прекарани тумори, за да се определи последващото лечение; при вече извършено лечение, но при съмнение за рецидив или прогресия; ако им предстои лечение с радионуклиди в чужбина”, разяснява д-р Илчева. Добрата новина е, че изследването се покрива напълно от НЗОК, а цената му, ако трябва да си го правим в чужбина, както бе до неотдавна, се равнява на хиляди левове.

Процесът на изследване е сложен, ангажирана е голяма група от специалисти, минава редица тестове за качеството на веществото преди да се инжектира на пациента. Какво точно представлява и има ли странични реакции и противопоказания – вижте във видеото:

Кой е днешният ни гост накратко:

Д-р Михаела Илчева е завършва Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“, профил „Биология“, с пълно отличие, а през 2014 г. с отличие и МУ- София. От 2016г. до момента е лекар-специализант към Клиниката по Нуклеарна Медицина в УМБАЛ „Александровска“, а от 2017 г. до момента - редовен докторант към Катедрата по нуклеарна медицина, лъчелечение и медицинска онкология към МУ-София. От 2018г. до момента е посланик на България в Европейската асоциация по Хибридна диагностика- ESHIMT, а от юли тази година - асистент в Клиничен център по нуклеарна медицина, лъчелечение и медицинска онкология към МФ-София. Има множество участия в български и в международни курсове и научни форуми. Член е на European Society for Hybrid, Molecular and Translational Imaging – ESHIMT; European Society of Oncologic Imaging- ESOI; European Association of Nuclear Medicine- EANM; Българската асоциация по радиология и на Български лекарски съюз.

Ако тази тема ви е била интересна, но и полезна – абонирайте се за „Код здраве“ в
iTunes
Spotify
Google Podcasts
Soundcloud
Overcast
Castbox
Pocket Casts
Както и през RSS

Последвайте канала на