Карциномът на белия дроб поразява и 25-годишни

Карциномът на белия дроб поразява и 25-годишни Белодробният карцином всяка година погубва повече хора от тези с карцином на простатата, дебелото черво и гърдата, взети заедно. Това сочат данните на Световната организация по бронхология и интервенционална пулмология (WABIP).

Днешният 1 август е Световен ден на белодробния карцином. Може ли битката с него да бъде спечелена? И защо ранното поставяне на диагнозата е най-ключово за спасението на пациентите? Попитахме доц. д-р Милена Енчева. Опитен специалист по интервенционална пулмология, тя ръководи Клиниката по пневмология и фтизиатрия на Военномедицинска академия (ВМА) в София и представлява България в Борда на регентите на WABIP.

Белодробният карцином е толкова безпощаден, защото най-често се открива късно. Пет годишната преживяемост е едва около 5%. „В България обичайно пациентите се диагностицират в 3-и или 4-и стадий”, признава доц. Милена Енчева.

Причините – у нас няма скринингова програма, макар белодробният карцином да е №1 по честота сред мъжете и на челни позиции при жените. „Българските пациенти са ощетени, защото нямат достъп до повечето интервенционални методи – както диагностични, така и терапевтични, които се използват в Европа и цял свят”, не крие ръководителят на Клиниката по пневмология и фтизиатрия на ВМА. А именно интервенционалните пулмолози са онези специалисти, които могат да поставят диагнозата рано – когато шансовете за излекуване и за по-голяма преживяемост са значително по-големи. Ранният карцином на белия дроб реално няма симптоми – появят ли се, обикновено вече е много напреднал, предупреждава доц. Енчева. Затова според международните стандарти на хората от рисковите групи се прави нискодозова компютърна томография (скенер), която позволява туморът да се открие в начален стадий.

А кои са най-уязвими? Пушачите, естествено. Особено – мъжете над 50-55 години „Лошото е, че в последните години наблюдаваме подмладяване – при нас, във ВМА, има случаи на авансирал (напреднал) белодробен карцином на пациенти на 25, 28, 35 години. Макар това да не е официална статистика, при младите пациенти ракът протича много по-бързо и агресивно”, разкрива пулмологът. Наред с любителите на тютюна, „едно наум” трябва да имат и хората с фамилна обремененост – чиито родители или братя и сестри са диагностицирани с белодробен карцином или друг злокачествен тумор. На всички в риск доц. Енчева препоръчва веднъж годишно да се консултират с пулмолог – независимо, че нямат оплаквания.

„Добре е да се правят функционални изследвания и – по преценка на специалиста – скенер”, подчертава ръководителят на Клиниката по белодробни болести във ВМА.

Доц. Енчева разкрива още, че често карциномът се „маскира” като т.нар. мантелна пневмония „Под нея обаче се „крие” туморен процес. Затова, ако не виждаме резорбция на контролна рентгенова снимка след лечението на пневмония, би трябвало по-активно да проследим пациента и да се направи скенер”, е препоръката й към колегите.

„По света прилагат и методи за ранно диагностициране като автофлуоресцентна бронхоскопия, кохерентна оптична томография, както и електромагнитна навигация, с която могат да бъдат биопсирани много малки периферни лезии в белодробния паренхим”, споделя опита на най-добрите в чужбина доц. Енчева. И се надява, че скоро и белодробната клиника на ВМА ще разполага с модерния ендобронхиален ултразвук, с който карциномът се стадира изключително успешно.

От есента на 2018 г. Отделението по бронхология в Академията вече има съвременна крио-сонда, която осигурява вземането на достатъчно голяма по размер биопсия. Бронхоскопските методи са ключови не само в диагностиката, а и в лечението на белодробния рак, подчертава доц. Енчева. „Премахването на туморите се извършва основно чрез електрорезекция, аргон-плазма коагулация, криорезекция или ендобронхиален лазер. Когато карциномът е напреднал, обаче, това са по-скоро палиативни процедури”, признава специалистът от ВМА.

„Надявам се в бъдеще технологичното оборудване на нашата клиника да продължи и да станем водещ център в интервенционалната бронхология – и в диагностиката, и в терапията. Защото, за жалост, в момента в страната няма такъв. А българите имат право да получават най-доброто лечение и грижи”, категорична е доц. Енчева.

Последвайте канала на