Как да предпазите детето си от алергия към редица храни

Алергичните реакции и реакциите на непоносимост към храните са съществен проблем поради тяхната честота. Най-честите хронични болести в детската възраст са алергичните. През последните десетилетия те се увеличават многократно и сега всяко четвърто дете страда от някаква алергия. Това се случва много по-често в индустриално развитите страни и в големите градове.

Атопията е лична или фамилна склонност към алергия. Тя има различни клинични изяви. Една от тях е хранителната алергия – до 6% от децата до една година и до 2% при по-големите деца, пише medicalnews.bg.

Най-общо към неблагоприятните реакции към храни се отнасят: Алергични реакции към храни – имунен отговор към храните и техните добавки, медииран най-често от антиген-антитяло реакции.

Реакции на непоносимост към храни, наподобяващи алергичните, но обособени от неимунологични механизми – това са реакции към храни, освобождаващи хистамини (ягоди, консервирани риби, богати на хистидин), храни, особождаващи метаболити на арахидоновата киселина (простагландини и др.), както и други медиатори или храни, пряко активиращи комплемента и протеолизата с освобождаването на биологично активни фактори (анафилатоксини) и кинини (брадикинини). Непоносимост към храните, обусловена от дефицити на ензими, участващи в храносмилането (например – непоносимост към мляко, обусловена от лактазен дефицит в чревната стена).

Непоносимост към храни при специфични чревни болести. Токсични ефекти от храните, получени от бактериални замърсители и токсично действащи добавки към храните. Психични и невровегетативни прояви към храни (псевдоалергия). Клиничните прояви на непоносимост или алергия към храни включват в зависимост от патогенетичните си механизми, различни клинични симптоми:

Кожни прояви IgЕ-медиирани

Остра уртикария и ангиоедем – най-честите храни, към които децата развиват алергия са млякото, яйцата, фъстъци, соя, пшеница и риба.

Остра контактна уртикария

Хронична уртикария и ангиоедем – в много малък процент от случаите се причинява от храни за разлика от острата уртикария не IgE-медиирани.

Херпетиформен дерматит – хроничен, силно сърбящ папуловезикуларен обрив по ектензорните повърхности и глутеусите, свързва се с глутенова ентеропатия. смесени IgE-медиирани и не IgE-медиирани разстройства Атопичен дерматит (АД) – в патогенезата на АД освен ИгЕ антителата са включени и различни клетъчни типове – главно Лангерхансови клетки. При 35-40% от болните с АД се открива сенсибилизация към храни. Атопичният дерматит може да се придружава от алергичен ринит и атопична астма.

Стомашно чревни реакции:

Незабавна стомашно-чревна свръхчувствителност (стомашна хипотония и задръжка, хипермотилитет на червата и спазъм на колона) – често придружава алергичните прояви в другите прицелни органи (кожа и бели дробове) Орален алергичен синдром (наблюдава се предимно при възрастни хора с поленова алергия). Ентероколит, проктит и ентеропатия (цьолиакия) от хранителни протеини – проявяват се с протрахирани повръщания и диарии, водещи често до дехидратация, а понякога и до анемия (ако в изпражненията има кръв). Симптомите се проявяват в първите дни след захранването и се провокират често от кравето мляко или млечни формули, основани на соеви протеини. Подобни симптоми са описани и при по-големи деца при свръхчувствителност към яйца, ориз, овесени ядки, фъстъци, орехи, риба и др.

Глутеновата ентеропатия (цьолиакия) е заболяване, протичащо като хроничен ентерит, което се дължи на вродена или придобита непоносимост към глиадиновите фракции на белтъка глутен. Белтъкът глутен се съдържа в някои зърнени храни – ечемик, пшеница, ръж, овес. Всмукването на хранителните вещества в тънкото черво става с помощта на специални образувания на чревната лигавица. При генетично предразположение и контакт с белтъка глутен се включват имуноалергични механизми, които първоначално водят до редукция, а впоследствие – до атрофия на чревните въси. Лигавицата на тънкото черво се инфилтрира с имунокомпетентни клетки и се развива морфологичната картина на хроничен ентерит. Патологичните изменения нарушават най-вече абсорбционната функция на тънкото черво, което води до развие на малабсорбционен синдром.

Непоносимостта към глутен нарушава пристенното смилане и усвояването на мастите, въглехидратите, белтъчините и витамините от храната. Симптоматиката е разнообразна и произлиза от многоорганното засягане вследствие на неусвояването на жизненоважни елементи от храната. Развива се недоимъчен синдром поради загуба на хранителните вещества с изпражненията.

Клиничната картина обикновено се изявява още в детска възраст и включва: Хронична диария – типични са честите изхождания на обемисти изпражнения, лъскави, сиви, мазни /стеаторея/ Загуба на тегло, в детска възраст – изоставане в растежа; Вторични ендокринни нарушения, например аменорея; Недоимъчни синдроми поради малбсорбцията на някои вещества: недоимък на белтъци – настъпва измършавяване, отоци (при намаляване на серумния албумин под 2,5 g/dl); малабсорбция на въглехидрати – изпражненията са шуплести, коремът е раздут витамин А – дефицитът му предизвиква нощна слепота, суха кожа, намалена слъзна секреция; витамин Д – дефицитът му води до рахит при децата витамин К – недостигът може да предизвика склонност към кървене, поради участието му в синтезата на фактори на кръвосъсирването; желязо, витамин В12, фолиева киселина – недоимъкт им води до анемия; калций – недостигът му води до тетания и вторичен хиперпаратиреоидизъм. Диагнозата се потврърждава хистологично. Лечението е с безглутенова диета.

Алергичен еозинофилен езофагит, гастрит и гастроентерит- еозинофилната инфилтрация на лигавиците на ГИТ води до тяхното уплътнение и симптомите на обструкция, а на серозите- до еозинофилен асцит. При над 50 % от пациентите има периферна еозинофилия. При децата еозинофилния езофагит може да протече с гастроезофагеален рефлукс. При деца под една годишна възраст рефлуксът може да се дължи на алергия към краве мляко.

Алергията към белтъка на кравето мляко (АБКМ) е най-често срещаната алергия в кърмаческата възраст. АБКМ може да се изяви със следните специфични симптоми: Гастроинтестинален тракт: повръщане, рефлукс, диария, констипация, колики Кожа: атопична екзема, уртикария, екзантема, оток Бронхо-пулмонален тракт: хрема, астма (при участие на ИгЕ механизми) Общо: изоставане в растежа, плачливост, безпокойство, апатия. Кърмачета, които са преодоляли АБКМ показват тенденция за развитие на атопични симптоми (астма, сенна хрема, дерматит) на по-късен етап.

Златен стандарт в диагностицирането на АБКМ е елиминационно провокационната орална проба. Хранителна стратегия по отношение на АБКМ: Майчината кърма винаги е първи избор за хранене на бебето. Предлагат се млека за кърмачета на основата на различни видове хидролизиран протеин, като при хидролизата (смилането) на млечния протеин се намалява алергенността на протеина чрез намаляване дължината на пептидите и разрушаване на епитопите.

В зависимост от степента на хидролиза, протеините са: Частично хидролизирани Интензивно хидролизирани Екстремно хидролизирани протеини, Хипоалергенна диета при деца до 6 месеца – кърма до 6 м. (или екстензивно хидролизирано мляко). Без мляко, яйца, риба, соя, цитрусови плодове до 1 г. Хипоалергенна диета при деца от 6 м. до 1 г. – кърма до 6 м. – кърма или соево мляко. Без мляко, яйца, риба, соя, цитрусови плодове. Новите храни се дават през 1-2 седмици.

Респираторни прояви: IgE-медиирани Алергичен ринит и остър бронхоспазъм Бронхиалната астма е с по-сложна патогенеза и в нея може да участват клетъчно зависими имунни механизми Генерализирана анафилаксия Анафилаксия предизвикана от усилие, свързана с храни Последните две форми се срещат значително рядко. 

Синдром на Хайнер – рядко срещан, протича с хемосидероза, гастроинтестинални кръвоизливи, железен дефицит и анемия; среща се при алергични към краве мляко деца. Диагноза на хранителната алергия Поставя се въз основа на: Анамнеза разпитва се за съмнителна храна, препоръчва се водене на дневници за приетите храни и получени симптоми. Например стандартната топлинна преработка на кравето мляко намалява, но не елиминира алергенността на протеините. Профилактика на нежеланите реакции от хранителни протеини:

Естествено хранене до 4-6 месечна възраст. Захранване след 5-месечна възраст. Деца на изкуствено хранене с фамилна обремененост за атопия – хипоалергенна формула. Няма полза от хипоалергенни формули при здрави деца без повишен риск за атопия.

Последвайте канала на