„Винаги ще си спомням този ден. Тричасов побой. Само това му казвах – умирам. А той отговаряше - умирай, умирай! Погледнах децата и си казах „идва краят, ами децата ми”? Полицаите не казаха, че ще задържат мъжа ми, говориха все едно са приятели”.

Това e кратката версия на едно „почти убийство” в Челопеч. Роза знае, че живее втори живот. С изваден яйчник, две счупени ръце и разбита уста