Въглеродната неутралност е от съществено значение за запазване на стабилността на Земята

01 август 2024 22:26
879
1

Намаляването на емисиите на парникови газове е от съществено значение, за да се постигне нулев въглероден отпечатък до края на този век, съобщава БТА. В ново проучване изследователи предупреждават, че това е от изключителна важност, за да се гарантира дългосрочната стабилност на планетата и да се избегнат катастрофални последици.

Въпреки това настоящите политики в областта на климата не са достатъчни, за да се избегне рискът от критични ситуации, които могат да доведат до резки и необратими последици.

„Това, което правим сега, е важно за следващите десетилетия, векове и дори хилядолетия“, каза Нико Вундерлинг от Потсдамския институт за изследване на въздействието на климата (PIK), който е и един от авторите на проучването.

Какво е въглеродна неутралност и как се постига

През 2015 г. бе подписано Парижкото споразумение, което има за цел да ограничи затоплянето, като не се допусне да се премине границата от 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха. В момента светът е на път да надхвърли прага от средно покачване на температурите с 1,5 градуса по Целзий.

Според проучването превишаването на границата би увеличило значително вероятността от погубни последствия, като например изчезването на Амазонска джунгла или стопяването на ледениците в Гренландия и Западна Антарктида.

Въпреки това учените смятат, че този риск може да бъде намален, ако затоплянето бъде спряно, дори при временно превишаване на 1,5 градуса по Целзий. Това ще изисква приемането на бързи мерки за намаляване на емисиите на парникови газове до края на века.

„Подобен обрат в глобалното затопляне може да се осъществи само, ако до 2100 г. се постигне поне въглеродна неутралност“, каза Нико Вундерлинг. Неутралността предполага баланс между остатъчните емисии на въглероден диоксид и тяхното поглъщане от естествени системи, които могат да го абсорбират. Такива са горите например, които понастоящем са застрашени.

Изследването е публикувано в списание Nature Communications.