-
29 февруари 2024 14:25
- 2815
- 9
Доналд Тръмп може и да е далеч от това да се върне в Белия дом, но той вече се е настанил в колективната психика на Германия, пише в свой анализ Politico.
Неотдавнашната заплаха на бившия президент на САЩ да предаде руските вълци на това, което смята за безволеви членове на НАТО, разпали страховете в цяла Европа, че американският ядрен чадър, който защитава голяма част от континента от десетилетия, скоро може да се затвори, пише Politico. Тази перспектива е особено тревожна за лидерите на Германия.
От една страна, за разлика от Обединеното кралство и Франция, Германия не разполага със собствени ядрени оръжия. Още по-голямо предизвикателство за Берлин, обаче, е фактът, че повечето граждани на страната изглежда харесват това - според публикувано във вторник проучване на вестник Bild близо 60% от германците отхвърлят идеята за придобиване на ядрени оръжия. Въпреки това, без ядрено възпиране Германия ще бъде изложена на риск от руския президент Владимир Путин, както никога досега.
Макар че заплахата от Русия трудно може да бъде оценена в страна, която от 75 години живее сигурно под американска закрила, би било безразсъдно да я пренебрегнем, тъй като не може да се изключи нито руска победа над Украйна, нито победа на Тръмп на изборите в САЩ през ноември. Освен това, ако Русия успее в Украйна, тя ще има ясен път към останалата част на Европа, пише Newsweek.
Като се има предвид дългата история на Тръмп, който поставя под въпрос ангажимента на Вашингтон към НАТО, и яснотата на последните му заплахи към Европа - "Няма да ви защитавам", може да се очаква, че германските лидери ще се заемат с изработването на алтернатива.
Засега обаче изглежда, че те се опитват да спечелят време. Миналата седмица например германският министър на отбраната Борис Писториус и други водещи служители се опитаха да потушат обществения дебат за ядрена Германия.
"Това е много сложна дискусия, която би било по-добре да не се води. Ядреният дебат е последното нещо, от което се нуждаем. Той би означавал ненужна ескалация", заяви Писториус по време на посещение в централата на НАТО в Брюксел.
"Имаме една или две години”
Подобна ескалация може да се окаже неизбежна, като се имат предвид реалните заплахи на място.
Германските военни твърдят, че страната разполага с до осем години, за да се съвземе, преди окураженият Путин да се опита да заграби още едно парче от Европа. Но Максимилиан Терхале, германски експерт по сигурността и военните въпроси, който от години настоява страната му да преразгледа позицията си по отношение на ядрените оръжия, е по-скептичен. "Няма начин Путин да чака пет до осем години. Имаме най-много една или две години", казва той.
Някои германски политици се придържат към стандартната позиция от последните десетилетия: Намерете някой друг, който да ни защити.
Както Катарина Барли, водещият кандидат на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) за предстоящите европейски избори, така и финансовият министър Кристиан Линднер от фискално консервативните Свободни демократи (СвДП) предлагат да се опитат да европеизират по някакъв начин френските ядрени сили. Линднер, например, предлага стратегически диалог с Франция и Обединеното кралство за проучване на "колективната сигурност".
"Трябва да разглеждаме последните коментари на Доналд Тръмп като искане да се мисли повече за този елемент на европейската сигурност в рамките на НАТО. Когато мирът и свободата в Европа са заложени на карта, не бива да се стесняваме от тези трудни въпроси", посочва Линднер в статия за Frankfurter Allgemeine Zeitung.
Donald Trump has triggered Germany’s nuclear nightmare. https://t.co/kYAm9fjQLS
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) February 22, 2024
Force de frappe (френските термоядрени ударни сили - буквален превод от френски ез. - бел.ред.)
Това едва ли е първият случай, в който Германия се вълнува от въпроса за ядреното възпиране. Изблиците на Тръмп срещу НАТО през 2018 г. разпалиха подобна дискусия, но дебатът бързо затихна, след като той загуби преизбирането си за втори мандат.
В началото на 60-те години на миналия век канцлерът Конрад Аденауер, който имал съмнения относно надеждността на САЩ, се обърнал към френския президент Шарл дьо Гол, за да разбере дали може да включи Германия във френските термоядрени ударни сили.
Той получи учтив отказ, припомня Politico.
Оттогава френската позиция се променя, поради загриженост не за германците, а за разходите. В стремежа си да намали разходите за управление на френския ядрен арсенал, преди няколко години френският президент Еманюел Макрон покани Германия и други страни да допринесат за Force de frappe, но Берлин не прояви интерес, пише Politico.
Една от причините за хладния отговор е, че Франция не е склонна да сваля пръста си от спусъка, а вместо това иска да запази командването и контрола.
Безизходицата подчертава фаталния недостатък на всяко "европейско" решение: Ако 27-те държави трудно се съгласяват само да наложат санкции на Русия, как биха могли да постигнат консенсус за изстрелване на ядрено оръжие срещу Москва?
Нещо повече, дори ако всички страни се споразумеят да обединят арсеналите на Франция и Великобритания в единни ядрени сили, Европа все още ще разполага само с около 550 бойни глави. Военните стратези твърдят, че това не е достатъчно, за да се възпре руската агресия на континента, като се има предвид, че Москва разполага с около 6000 ядрени бойни глави.
Европа ще се нуждае от поне още 1000 стратегически ядрени оръжия, за да възпре убедително Русия, казва Терхале.
Предвид богатството си и политическото си влияние, Германия ще трябва да поеме инициативата за придобиване на такива оръжия. Единственият бърз вариант за това обаче ще изисква помощта на САЩ. Подобно на Русия, ядреният запас на САЩ наброява около 6000 единици, но Вашингтон се споразумя с Москва в договор от 2010 г., че двете страни ще поддържат само 1550 от тези оръжия активни, което предполага, че може да има такива, които да продаде.
"Нямаме време да разработим дългосрочен план. Времето не е на наша страна, така че трябва да купуваме активни оръжия", казва Терхал.
За германците дори и това остава далечна перспектива.
Като начало, САЩ нямат интерес от по-нататъшно разпространение на ядрени оръжия, дори сред приятелите си, макар че тази позиция може да се промени ако Тръмп спечели изборите. Дори и САЩ да се съгласят да продадат ядрени оръжия на германците, това ще принуди Германия да се оттегли от Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) - споразумение на ООН от 1968 г. за спиране на разпространението на подобни материали.
Ukraine Invasion: Not only Putin but traitor Trump will be angry at this news, Trumpians lick Russian dictator from top to bottom! Bang goes the special relationship!
— DavidAFoot (@DavidAFoot) February 28, 2024
British soldiers in Ukraine helping fire missiles, Olaf Scholz reveals https://t.co/hVedcECLBR via @yahooNewsUK
Берлин би могъл да обоснове такова оттегляне с аргумента, че гаранциите за сигурност, с които се е ползвал при сключването на договора, вече не съществуват. При сегашното германско правителство обаче - тристранна коалиция, водена от ГСДП, в която участват и Зелените - подобна стъпка би била немислима. Зелените буквално произлязоха от антиядреното движение, а верните членове на партията смятат решението на Германия да се откаже от ядрената енергия за свое най-голямо постижение, пише Politico.
ГСДП има собствено антиядрено крило, менажирано от Ралф Мюцених, влиятелен ръководител на парламентарната група на партията. В продължение на години Мюцених се опитваше да принуди САЩ да изтеглят останалите си ядрени бойни глави от германска територия, като промени курса си едва след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г.
Войната също така накара коалицията да промени мнението си относно "ядреното споделяне" - дългогодишния ангажимент на Германия да доставя американски атомни бомби в случай на нападение. За да запази тази си роля, Берлин предприе действия за подмяна на остарелия флот от бойни самолети на страната, като се съгласи да закупи произведени в САЩ самолети F-35, способни да пренасят ядрени бомби. Макар това да предполага известна доза прагматизъм в ръководството на Германия, стремежът към ядрени оръжия може би е твърде далеч, пише Politico.
Канцлерът Олаф Шолц, както обикновено, се отклони от дебата. Но с Тръмп, който дебне и Русия, която изпитва решимостта на Украйна както никога досега, той няма да може да го избегне завинаги.
"Времето ни изтича", категоричен е Терхале.
Последвайте канала на
Свързани новини
Синът на Доналд Тръмп получил плик с бял прах
27 февруари 202410:35
Бивш конкурент на Доналд Тръмп ще бъде негов кандидат за вицепрезидент в кампанията му за Белия дом?
22 февруари 202413:55
Племенница на Доналд Тръмп: Чичо все повече и повече се побърква
20 февруари 202417:30
Доналд Тръмп е осъден да плати 355 млн. долара глоба
17 февруари 202407:50
Доналд Тръмп изпреварва Байдън с 11%
13 февруари 202417:26
В ЕС мислят как да работят с Доналд Тръмп
08 февруари 202411:47
Белият дом: САЩ не са променили ядрената си доктрина след новите ядрени закани на Путин
13 март 202419:14
Тръмп спечели първичните избори в още три щата
03 март 202419:20
Morning Consult: Доналд Тръмп води пред Джо Байдън в седем ключови щата
01 март 202415:44
Президентът на БФ Волейбол Любо Ганев с равносметка за годината и амбициите за следващата
Душан Косич с първи думи като треньор на Локомотив (Пловдив)
Стоичков отбеляза 30-годишнината от "Златната топка" с лъскаво парти - Михайлов и Сираков го уважиха
Тотнъм стигна 1/2-финалите в Карабао къп след страхотна драма със седем гола срещу Ман Юнайтед
Спас Делев напусна Лудогорец и се сбогува емоционално с "орлите"
Резултати и крайното класиране в Лигата на конференциите
Коментари 9
Добави2024.02.29 | 17:23
2024.02.29 | 17:21
2024.02.29 | 17:08
2024.02.29 | 15:28
2024.02.29 | 14:43
2024.02.29 | 14:36
2024.02.29 | 14:35
2024.02.29 | 14:33
Добави коментар
Водещи новини
Започна срещата между президента Радев и Виктор Орбан
20 декември 202412:34
Депутатите създадоха комисиите по бюджет и правни въпроси, но не им избраха председатели
20 декември 202412:16
Надежда Йорданова разкри защо правна и бюджетна комисии бяха избрани без председатели и как вървят преговорите за кабинет
20 декември 202411:39
ГЕРБ предлагат промени в Семейния кодекс: Родителите сами да поделят правата за отглеждане на дете при развод
20 декември 202411:25
Живков, социолог: Антикорупционните мерки може да разделят преговарящите за кабинет
20 декември 202410:07
Чакат хеликоптер да се включи в издирването на Николай
20 декември 202412:04
4-годишно дете падна от прозорец на жилищен блок - било оставено само от родителите си
20 декември 202410:45
Зимата връхлита: Жълт код за сняг, виелици и дъжд в събота
20 декември 202413:19
Путин на въпрос дали смята да забрани порното в Русия: Все едно да забраня хамбургера
20 декември 202410:18
2024.05.25 | 05:03