Обкръжението на украинския президент се радикализара

Частичната мобилизация в Украйна, разпоредена от президента Петро ПорошенкоПетро̀ Олексийович Порошѐнко (на украински: Петро Олексійович Порошенко) е роден на 26 септември и одобрена вчера от Върховната рада, може да обхване 20 000 души. Мнозина от тях ще бъдат изпратени в зоната на "антитерористичната операция" - в Донецка и Луганска област, описва руският "Комерсант" новите мерки на Киев срещу отцепническите "народни републики". Експерти на вестника правят извода, че в обкръжението на Порошенко взема връх "партията на войната", залагаща на силов вариант и пълна победа над "сепаратистите от Югоизтока".

"Независимая газета" пише за конфликт в украинския парламент след утвърждаването на указа. Микола Левченко - депутат от опозиционната Партия на регионите, заявил, че мирният план на Порошенко е претърпял провал и чрез обявената мобилизация украинската власт се кани "да ликвидира мирни граждани на изток". Спорове имало дори сред политическите сили, подкрепили мобилизацията. Печатът цитира секретаря на украинския Съвет за национална сигурност и отбрана Андрий Парубий, заявил в парламента, че по границите на страната са струпани близо 41 000 руски войници с тежки въоръжения. Според него мобилизацията ще даде възможност Украйна да се подготви за евентуални заплахи, дори за открита военна агресия, посочва "Независимая газета".

За разлика от предишните фази на мобилизацията, започнала през пролетта, този път Киев гарантира, че ще подсигури всички мобилизирани с модерни средства за защита, оръжие и материали, добавя изданието под заглавие "Киев се готви за война с Москва". Сводките от Донецка и Луганска област са противоречиви, отбелязва всекидневникът; според него депутати от новото мнозинство смятат, че е време за въвеждане на военно положение в зоната на конфликта със сепаратистите. Киев заявява все по-високо, че се надява на помощ от Запада. Европа и САЩ обаче засега не откликват на призивите от Киев да пратят в Донбас международна полицейска мисия и военна помощ.

Външните министри от ЕС одобриха вчера изпращането на цивилна мисия в Украйна, която да подпомогне реформите в сектора на гражданската сигурност, най-вече в полицията. Според вестника обаче Киев е предложил на страните, чиито граждани са загинали в самолетната катастрофа край Донецк на 17 юли, да пратят полицаи в зоната на конфликта, за да съдействат за независимо разследване на трагедията.

Вчера обаче Върховната Рада нарече катастрофата терористичен акт, още преди да бъде разследвана, и директно обвини Русия, че подпомага терористите, изтъква изданието. И помества изявление пред Би Би Си на Майкъл Бочуркив от мониторинговата мисия на ОССЕ, че сепаратистите умишлено повредили отломки от самолета, паднали на земята.

Печатът цитира руския президент Владимир ПутинВладимир Путин - руски политик. Роден на 7 октомври 1952 г. в Ленинград, сега Санкт-Петербург. През 1975, уверил вчера пред федералния Съвет за сигурност, че Русия ще направи всичко възможно за цялостно, пълноценно и прозрачно разследване на катастрофата с малайзийския Боинг. Всъщност обаче Западът иска от Русия не толкова да го допусне до разследването, колкото да се откаже от подкрепата на сепаратистите - "на първо място да затвори границата с Украйна", смята политологът Фьодор Лукянов, цитиран в "РБК дейли". "По време на откритата част от заседанието Путин изобщо не засегна въпроса да бъде затворена границата и спряно - снабдяването на сепаратистите. Заяви само, че според него това ще означава украинските власти да получат картбланш за ликвидиране на собственото си население", пише всекидневникът.

Русия продължава доставките на оръжия и бойна техника за отцепниците, заявил вчера украинският лидер Порошенко пред премиера на Финландия Александер Стуб. Пресслужбата на министерството на отбраната в Москва отказала да коментира пред вестника изявленията на Киев. Путин зае "изчаквателна, точна позиция", казва украинският военен аналитик Вячеслав Целуйко. Днес руският лидер не може да си позволи нито "да нахъсва Запада", чието обществено мнение остро го критикува, нито "да загърби опълченците" заради високите вътрешнополитически рискове, пояснява той. Експертът прогнозира, че скоро "ще има фактически ограничения върху прехвърлянето на оръжия, особено на тежка техника", но щом се промени информационната картина, пряката подкрепа за бунтовниците може да бъде подновена - "ако има кой да бъде подкрепен".

Директните разходи от руската хазна за бежанците от Украйна са близо 5 млрд. рубли (142,6 млн. долара). Това съобщи на съвещание премиерът на Русия Дмитрий МедведевДмитрий Медведев - трети президент на Русия, роден на 14 септември 1965 г. в Ленинград, сега, информира "Независимая газета". По данни на миграционната служба в Русия се намират днес 1 960 000 украински граждани. Министерството на извънредните ситуации съобщава за 26 521 украинци, настанени във временни пунктове. Според вестника бежанците от Украйна все по-често и остро недоволстват от условията, които им предлага федерацията.

Същевременно правозащитната организация "Хюман райтс уоч" приканила президента на Украйна да осигури достойни условия на хората от размирния Югоизток - 80 хиляди от тях били принудени да се изселят в западните региони, където фактически били оставени на произвола и срещали проблеми с медицинската помощ. Украински бежанци в подмосковно градче пък твърдели пред местните власти, че били поверени на некомпетентни лекари, а получената хуманитарна помощ - главно дрехи, била изхвърлена пред очите на чиновниците. Които пък "в кулоарите наричали бежанците провокатори от Майдана".

Вестникът цитира руски държавни служители и доброволци, според които хората във временните пунктове получават всичко необходимо, но реагират странно заради стреса. "Включително защото са си живеели тихо и мирно, а са започнали да ги бомбардират и обстрелват от всички страни. И ако са аполитични, хората са склонни да хвърлят вината върху всички", коментира руският наблюдател Алексей Макаркин.

Последвайте канала на