Украйна е на кръстопът

Върховната рада отмени част от новите антипротестни закони, предизвикали кръвопролитни сблъсъци в Киев и други украински градове. Засега обаче демонстрантите остават на площадите, изтъкват руски издания.

Министър-председателят Николай Азаров подаде оставка, но опозиционни депутати заявяват, че личността на премиера не ги вълнува особено - че договарят с властите промени в конституцията, ограничаващи пълномощията на президента Виктор Янукович, посочва "РБК дейли". Украинският президент направи стъпка към помиряване; опозицията я сметна за стъпка към собствената си победа, пише "Комерсант".

Оставката на кабинета е важна психологическа победа на опозицията, за която премиерът Азаров е втората най-неприемана фигура след Янукович. Протестите в страната започнаха през ноември, когато кабинетът на Азаров заяви, че Киев отлага подписването на споразумение за асоцииране с ЕС, пояснява вестникът. Протестите продължават; при все това за пръв път от началото на кризата Украйна получи реален шанс за мирно уреждане с участието на водещите политически сили в страната, добавя "Комерсант".

Печатът цитира руския президент Владимир ПутинВладимир Путин - руски политик. Роден на 7 октомври 1952 г. в Ленинград, сега Санкт-Петербург. През 1975, уверил вчера на лидерска среща Русия-ЕС в Брюксел, че договореният заем от 15 милиарда долара и намалените цени на газовите доставки за Киев остават в сила. "Който и да оглави правителството на Украйна, ще преговаряме с него!" - изнася в заглавие думи на Путин "Комсомолская правда". "Комерсант" обаче помества уточнение на руския държавен глава: "За нас обаче е от принципно значение Украйна да бъде кредитоспособна. Искаме гаранции, че ще си върнем парите". Тъй че съдбата на кредита сега е в гъста мъгла, заключава всекидневникът.

Върховната рада ще продължи днес дискусиите по готвеното "пакетно споразумение" с опозицията и "Росийская газета" се пита дали днешният ден ще е съдбоносен за украинската държавност. Разногласия около подробностите може да изострят конфликта. Нито управляващите, нито опонентите им все още нямат готовност за съществени взаимни отстъпки. Ако не остане доволна от резултатите на дискусията в парламента, улицата всеки момент може да наруши бездруго условното примирие и отново да щурмува административни сгради, твърди московският официоз. Според него "компромис е невъзможен по принцип", по-специално защото украински десни радикали настояват да бъдат освободени техни бойци, "изцапали ръцете си с кръвта" на полицаи, и да им се разреши легално да формират бойни отряди.

Украйна днес е на кръстопът, но това не е избор между Русия и Европа, между Запада и Изтока. Украйна избира между национал-социализма родно производство и цивилизационните ценности; между идеологията на националисти, патологични антисемити и русофоби като Бандера - и общочовешките норми. Ако опозицията в парламента не склони на компромис с властта, ще се сбъднат най-лошите експертни прогнози за извънредно положение и може би разпадане на Украйна, предупреждава вестникът.

Заедно със законите срещу протестите Върховната рада прати в коша и предвидените наказания за отричане или оправдаване на фашистките престъпления, отбелязва "Московский комсомолец". Междувременно "фюрерът" на бойците от Майдана си показа лицето", пише "Комсомолская правда".

Докато украинската власт се опитва да умиротвори Майдана с оставка на кабинета и отмяна на драконови закони, докато "официалните" опозиционни водачи се пазарят с Янукович за сочни държавни постове, в Украйна излезе на бял свят една "трета сила". Лидерът на радикалната групировка "Десен сектор" Дмитро Ярош заяви, че поема грижата за революцията в страната. Можеше и да подминем думите на пламенния революционер, ако не бе фактът, че тъкмо бойци от "Десен сектор" и друга негова организация - "Тризъбеца "Степан Бандера", организираха многодневна огнена атака срещу специалните сили "Беркут" и превзеха областните администрации в половината страна. Тъкмо добре планираните действия на бойците принудиха Янукович да се огъне и да предложи на опозицията парче от баницата на властта, допълва "Комсомолская правда".

"Азаров си отиде, а Майданът остана", констатира "Независимая газета". Хората на киевските улици имат свои искания, огласени вчера от името на "Десен сектор", изтъква вестникът. Напомня по-специално исканията за връщане на парламентарно-президентския модел в Украйна, за спиране на силовите действия от страна на властта, за пълна амнистия и освобождаване на всички демонстранти, издирване на активистите, изчезнали безследно, разпускане на силите "Беркут" и създаване на качествено различни специални части, подвеждане под отговорност на кабинета "Азаров", преформатиране на ЦИК, отстраняване на всички компрометирали се политици от властта и др.

Лидерите на опозицията нямат причини за еуфория. Президентът Янукович още нищо не е подписал - нито оставката на Азаров, нито отмяната на драконовите закони. Народното въстание впрочем не избухна и заради тях, а заради корупцията, узурпацията на властта, беззаконията и липсата на политически баланс, коментира украинският политолог Сергий Таран. Той не изключва Янукович да обмисля силово решаване на конфликта. Колегата му Тарас Березовец подчертал по-рано пред местна телевизия, че въвеждането на извънредно положение ще е опасно за властта. Според него това ще наложи да се задейства украинската армия, хронично недофинансирана през последните години и подложена на реформи, сметнати от военните за планомерно унищожаване на въоръжените сили. Не се знае накъде
ще се обърнат пушките, смята експертът.

Последвайте канала на