Върховният съд на ЕС отмени спорната мярка на Макрон, засягаща шофьорите на камиони

Съдът на Европейския съюз отмени спорната разпоредба от пакeта „Мобилност“, която задължаваше шофьорите на камиони да се завръщат в държавите си на всеки 8 седмици. Мярката удряше основно България и още шест страни. 

Днес приключи една 4-годишна сага. Всичко започна през 2020 година, когато Европарламентът прие предложението на Франция, камионите да се връщат в страните, в които са регистрирани на всеки осем седмици. Пакетът, наречен „Мобилност“, възмути страните от Евросъюза, сред които и България.

Мярката целеше да попречи на компаниите да се установяват в страни с ниски разходи, докато работят почти постоянно в други части на блока. В продължение на няколко години българските евродепутати с помощта и на правителството у нас атакуваха усилено промените.

Превозвачи: На границите се чака с дни, държавата абдикира и губи милиарди

В мотивите си Съдът на Европейския съюз заяви, че Европарламентът не е написал домашното си преди да приеме решението. От там посочват, че парламентът и Съветът не са доказали, че при приемането на тази мярка са разполагали с достатъчно информация, която да им позволи да преценят нейната пропорционалност.

 „Това законодателство не беше мотивирано от мисъл за шофьорите. То беше насочено към това да изкара българи, румънци и поляци от пазара във Франция и Германия, защото счетоха, че сме твърде много. А истината е, че просто сме по-добри. Имаме по-нови камиони, работим повече и предлагаме по-конкурентна цена“, заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков цитиран от Нова телевизия.

Задължението камионите да се завръщат в страните си беше най-спорната част от пакета „Мобилност“. Той също така въведе нови правила за почивка на водачите на тежкотоварни камиони, правото им да получават възнаграждения, спрямо местното законодателство, и възможностите им да пътуват в други страни, за да извършват доставки.

„По никакъв начин не допринасяше това. Единствено намаляваше конкурентоспособността на българските и румънските фирми, а най-вече и на други такива в периферията на Европейския съюз“, каза Александър Стамболийски от Съюза на българските транспортни работници.

Разпоредбите в Пакета се оказаха разделителна линия в Евросъюза. По-богатите страни членки твърдяха, че мерките са от решаващо значение, за да се предотврати по-ниско заплатени шофьори да подкопаят условията на работа на местните. Според страните от Централна и Източна Европа обаче, мерките подкопават единния пазар.

„Мотивите им бяха протекционистки. Те защитаваха превозвачите в собствените си държави. В които водеща беше „Зелената сделка“, да разкарваш безсмислено празни камиони хиляди километри със сигурност не помага за овладяване на климатичните изменения“, допълни бившият евродепутат от БСП/ПАСЕ Петър Витанов.

Литва, България, Румъния, Кипър, Унгария, Малта и Полша подадоха общо 15 припокриващи се жалби срещу мерките, но Съдът на Евросъюза потвърди всички останали части от пакета.

Последвайте канала на