Неутрална Австрия е под натиск да втвърди позициите си по отношение на Русия

Слушай новината

Австрия беше подложена на сериозни критики, след като издаде визи, които ще позволят на санкционирани руски депутати да участват в среща във Виена на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

Този въпрос подчертава деликатното равновесие, което европейската страна поддържа, докато се опитва да запази своята отдавнашна позиция на военен неутралитет на фона на войната в Украйна. Австрийското правителство осъди руската инвазия в Украйна преди близо година, но изтъкна също необходимостта от поддържане на дипломатически отношения с Москва.

Австрия е домакин на няколко агенции на ООН и международни организации като ОССЕ, която е създадена по време на Студената война като форум за диалог между Изтока и Запада. Русия е една от 57-те страни от Северна Америка, Европа и Азия, които участват в базираната във Виена организация.

Москва възнамерява да изпрати делегати на срещата на парламентарната асамблея на ОССЕ на 23-24 февруари, включително 15 руски депутати, срещу които ЕС е въвел санкции. Сред тях са заместник-председателят на Думата Пьотр Толстой и неговият колега депутат Леонид Слуцки.

В писмо до канцлера на Австрия, външния министър и други официални представители 81 делегати от ОССЕ от 20 страни, включително Франция, Канада, Великобритания, Полша и Украйна, призоваха австрийското правителство да забрани участието на санкционираните руснаци.

"Важно е да помним, че руските парламентаристи са неразделна част от системата на властта и са съучастници в престъпленията, които Русия извършва всеки ден в Украйна", пише в писмото, видяно от Асошиейтед прес. "Те нямат място в институция, на която е възложено да насърчава искрен диалог и противопоставяне на войната".

Делегатите от САЩ в Парламентарната асамблея не са сред подписалите писмото. Посланикът на САЩ към ОССЕ Майкъл Карпентър миналия петък заяви пред репортери, че руските делегати "не са хора, които заслужават да могат да пътуват до западни страни". Карпентър обаче добави, че "австрийското правителство ще прецени дали ще издаде визи или не", предаде БТА.

Австрийски официални представители не са коментирали писмото. На 5 февруари министърът на външните работи Александър Шаленберг защити австрийското решение да бъде разрешено на санкционираните руснаци да влязат в страната, като заяви, че е важно да бъдат запазени отворени каналите за комуникация с Москва въпреки "бруталната руска атака срещу Украйна".

Австрийското външно министерство настоя също, че като домакин на централата на ОССЕ във Виена, то е задължено по закон да издаде визи на представители на участващите страни, които искат да вземат участие в срещите там.

Австрия, която стана членка на ЕС през 1995 г., отправи критики срещу Москва и се присъедини към санкциите, наложени от ЕС срещу Русия заради инвазията в Украйна. За разлика от Финландия и Швеция, които през май решиха да изоставят неутралитета си и внесоха кандидатури за присъединяване към НАТО, обаче Австрия продължава да поддържа военния неутралитет, който тя възприе през 1955 г.

Австрийското правителство изпрати хуманитарна помощ в Украйна, но не и оръжия. Канцлерът Карл Нехамер стана първият и засега единствен лидер от ЕС, който се срещна лице в лице с руския президент Владимир Путин след началото на войната. Нехамер пътува до Москва през април 2022 г. в безплоден опит да убеди руския лидер да сложи край на инвазията.

Подкрепата за австрийския неутралитет сред обществеността и политическата конюнктура остава силна.

"Вярвам, че австрийският неутралитет все още може да изиграе позитивна роля днес", каза Ралф Яник, експерт по международно право и изследовател в частния университет "Зигмунд Фройд" във Виена. "Алтернативата би била да се присъединим към НАТО, но всеки австрийски политик много добре разбира, че това не се подкрепя от мнозинството от австрийската общественост".

Австрия, която е анексирана от нацистка Германия преди началото на Втората световна война, обявява неутралитет след войната под натиск от западните съюзници и Съветския съюз. Тя се опитва да възприеме ролята на посредник между Изтока и Запада и развива връзки с Москва по време и след Студената война.

През 1968 г. Австрия става първата западноевропейска страна, която внася газ от Съветския съюз, и през следващите десетилетия нейната зависимост от руска енергия се повишава. Преди руската инвазия в Украйна 80% от австрийския природен газ идваше от Русия. По информация от австрийския регулатор за електричество и газ оттогава тя е намалила дела на руския газ до съвсем  над 20% чрез преминаване към норвежки газ.

Австрийската банкова система също е тясно свързана с Русия. Втората по големина банка в Австрия, "Райфайзенбанк интернешънъл" (Raiffeisenbank International), реализира повече от половината от печалбата си през 2022 г. в Русия. Банката е подложена на силен натиск за това, че продължава да работи в Русия въпреки войната на Москва срещу Украйна и в момента прави преценка на стратегическите си опции, включително изход от Русия.

Виена също така е известна като арена за шпиони, включително от Русия, заради нейните твърде меки закони за шпионажа. Въпреки първоначалното си нежелание Австрия изгони осем руски дипломати, за които се смята, че са шпионирали след началото на руската война срещу Украйна.

Макар да няма изгледи за Австрия да се откаже от неутралитета си, има призиви политиката да бъде преразгледана след войната в Украйна.

Вернер Фаслабенд, бивш министър на отбраната на Австрия от консервативната Австрийска народна партия, е сред малкото видни личности, обявили се в подкрепа на позицията страната да се откаже от неутралитета и да се присъедини към НАТО. С края на Студената война и присъединяването на Австрия към ЕС австрийският неутралитет е "загубил своята функция", каза Фаслабенд - директор на Австрийския институт за европейска политика и политика за сигурност.

Като страна членка на НАТО Австрия "би била в по-добра позиция да оформя европейската политика в сферата на сигурността и ще придобие по-голяма сигурност", добави той, въпреки че призна, че е малко вероятно това да стане, тъй като би била необходима промяна на конституцията с мнозинство от две трети от австрийския парламент.

"Такова мнозинство не е в полезрението", каза Фаслабенд.

Последвайте канала на