Президентски избори в Кипър

Слушай новината

Република Кипър несъмнено е от страните, в които значението на вътрешните политически процеси надхвърля пропорционалната им тежест като територия и население. В този случай вниманието към президентските избори на 5 февруари се привлича както от кръстосването на различни геостратегически интереси, така и от ролята на острова като финансово средище, популярна туристическа дестинация и потенциален енергиен център.

Президентските избори в Кипър от друга страна имат особена тежест и защото страната е единствената в пълния смисъл на думата президентска република в Европейския съюз. По конституция правомощията на президента са широки, а по известни исторически причини са станали дори по-широки, отколкото са по първоначалния си замисъл.

След получаването на независимост от Великобритания през 1960 г. е приета конституция, която разделя управлението между гръцката и турската общност. Конкретно изпълнителната власт е разделена между президента, избиран от кипърските гърци, и вицепрезидента, избиран от кипърските турци. Двамата назначават министрите в правителството – седем назначава президентът, трима – вицепрезидентът.

Работещите в Кипър поискаха по-високи заплати

И докато тази уредба на хартия е в сила и до ден днешен, още през 1964 г., след междуетнически сблъсъци и десет години преди турското нахлуване през 1974 г., вицепрезидентът и министрите от турската общност се оттеглят от органите на властта. Това оставя президента по необходимост да назначава цялото правителство – ситуация, която продължава и до днес с единствената разлика, че броят на министрите е нараснал до единайсет.

Президентът на Кипър, освен че назначава министрите, се явява и глава на правителството, свиква заседанията му, определя дневния им ред и има право да наложи вето на решенията на Министерския съвет, ако те засягат външната политика, сигурността и отбраната.

Освен това конституцията дава на кипърския президент правомощието да назначава независимите държавни служители и съдиите от Върховния съд.

Друго важно правомощие на президента е да налага вето върху законите, гласувани от парламента, когато те засягат въпроси от сферата на външната политика, сигурността и отбраната, както и да ги връща за преразглеждане.

Кандидатирането за президент в Кипър е относително лесно. Изисква се кандидатът да е навършил 35 години, да не е осъждан за умишлено престъпление и да представи подписите на 101 граждани, един от които неговия собствен. За избягване на безконтролни експерименти обаче кандидатът внася депозит от 2000 евро, който след изборите се връща само на онези, които са получили над 3 процента от действителните гласове, пише БТА.

В уречения срок в началото на януари за настоящите избори бяха подадени общо 14 кандидатури, което е рекорден брой на президентски избори в Кипър. Според социологическите проучвания с реални шансове в борбата за президентския пост участват трима кандидати. Както показват анкетите най-голяма подкрепа има бившият външен министър Никос Христодулидис, който се явява като независим кандидат, подкрепен  от широк спектър политически сили като центристките Демократическа партия (ДИКО) и Демократически фронт (ДИПА) и лявоцентристкото Движение на социалдемократите (ЕДЕК), но и от партии като консервативното евроскептично Движение „Солидарност“. Значителна, макар и неофициална подкрепа Христодулидис получава и от привърженици на управляващата партия Демократически сбор (ДИСИ), към която той принадлежеше, но беше изключен след официалното внасяне на кандидатурата си. След Христодулидис със сравнително изравнени сили са официалният кандидат на Демократическия сбор и негов лидер Авероф Неофиту и подкрепеният от лявата Прогресивна партия на трудовия народ (АКЕЛ) независим кандидат Андреас Мавроянис.

Самият избор на президента няма големи особености. Президентът на Република Кипър се избира с общо, пряко и тайно гласуване от всички пълнолетни кипърски граждани с обичайно местожителство на територията на страната, като за избран се смята кандидатът, получил над половината от валидните гласове. В случай, че никой кандидат не получи абсолютно мнозинство от гласовете, една седмица по-късно се провежда втори кръг на изборите, в който участват двамата кандидати, получили най-много гласове на първия кръг. Втори тур е провеждан на всички президентски избори в Кипър от 1988 г. насам, освен през 2003 г., когато Тасос Пападопулос беше избран още на първия тур.

Начинът на избиране на президента в Кипър обаче все пак има една любопитна особеност – ако бъде внесена само една кандидатура или ако поради отпадане на останалите по различни причини остане само една, тогава избори не се провеждат, а единственият кандидат автоматично се обявява за президент. И докато тази възможност на пръв поглед изглежда изцяло теоретична, всъщност това се е случвало три пъти – през 1973, 1977 и 1978 г.

В избирателните списъци за участие в президентските избори са регистрирани 561 033 хиляди кипърски граждани. От тях едва 730 са кипърски турци, защото мнозинството от тях живеят и гласуват в непризнатата Севернокипърска турска република, а упражняването на избирателното право в Република Кипър предполага гражданинът след навършване на 18-годишна възраст изрично да подаде искане за вписване в избирателните списъци и да му бъде издадена избирателна книжка. Избирателите ще могат да гласуват в 1148 избирателни секции в шестте избирателни зони, които съвпадат с петте окръга, които се намират изцяло или частично под контрола на правителството, плюс една избирателна зона, която включва секциите, които ще действат в чужбина. Трябва да се отбележи, че тези зони са изцяло с организационен характер и за президентските избори цялата страна представлява един избирателен район. Избирателните секции ще отворят в 7 ч. сутринта в изборния ден и ще затворят в 18 ч. с едночасова почивка по обяд от 12 до 13 ч.

Самото гласуване се извършва с единна хартиена бюлетина, на която са изписани имената на кандидатите, заедно с техните снимки.

Кипърските граждани, временно пребиваващи в чужбина, могат да упражнят правото си на глас в градовете, в които има кипърско посолство или консулство. За откриването на секция в дипломатическо представителство е необходимо поне 50 кипърски граждани да са заявили желание да упражнят правото си на глас там. В България също ще бъде открита секция в сградата на посолството на Република Кипър в София. Както съобщиха за БТА от посолството, за гласуване в нашата страна са се регистрирали 181 кипърски граждани. Секцията в София ще бъде отворена в същите часове, както и секциите на територията на Кипър, а именно от 7 до 12 и от 13 до 18 ч.

Практически сигурно е, че тази неделя името на новия президент на Република Кипър няма да стане официално известно, защото всички проучвания сочат, че ще се наложи втори тур на 12 февруари. Обявяването на победителя на изборите става на церемония вечерта в изборния ден от Главния инспектор по изборите. Новоизбраният президент ще встъпи в длъжност на 28 февруари на специално заседание на кипърския парламент.

Последвайте канала на