Виенският музей Албертина показва фотогафска изложба "Силата на лицето"

Новооткритата експозиция във виенския музей Албертина проследява обрата на портретната фотография през 20-те и 30-те години на миналия век, когато класическия портрет е изместен от нови стилни похвати, съобщава БТА. Централно място в експозицията заема творчеството на останалия неизвестен за широката публика актьор и фотограф Хелмар Лерски, майстор в играта със светлина.

Убеждението си, че портретираните са реквизит, а централната роля има осветлението, той доказва с проредицата "Преображения чрез светлина". Той оформя лицето на своя обект с минимална мимика, но с изключителна игра на светлини и сенки. Използваната техника е добре измислена система от огледала за насочване на слънчевата светлина. В центъра на изложбата са 33 от тези впечатляващи работи от поредицата, включваща 137 фотографии. С блестяща кожа, вдлъбнати очи, обсипани с лунички скули, те показват лицето на мъж, изразяващо героичност, съмнение или учудване.

Изложбата, разделена на пет части, в които са представени 154 фотографии, разказва как през периода между Първата и Втората световни войни авангардните творци в Германия и Австрия вече са скъсали с класическия портрет и са създали нещо радикално ново във фотографското изкуство.

Първите студенти от специалността "Визуални изследвания" със своя съвместна изложба

Портретът, който още от времето на Ренесанса е смятан за средство за изразяване на личността, се превръща в моделируема маса посредством реквизити, осветление и заснемане на определени детайли. В първата част, озаглавена "Изображения на роли", е представена серия от снимки, в които с помощта на воали и различни шапки едно и също лице се превръща от фина дама в жената вамп. Фактът, че показаните творби представят главно женски образи, представени с еротично излъчване, се дължи, според куратора на изложбата, и на вакуума след Първата световна война, предоставил възможност за изява и на жени-фотографки.

Новият вид фотография е белязан и от появата на експресионистичния ням филм, използващ като централно стилно средство театрална режисура на светлината. За своите "Глави на ежедневието" Лерски, критикуван от своите съвременници, че представя чистачката като дама, прави кастинг на безработни в бюрото по труда в Берлин, за да ги постави в достойни, поставени в театрална светлина пози.

Арехеолозите показват резултатите от работата си с изложба

Той не е сам като експериментатор със светлината, подобни опити във фотографията правят Оскар Нерлингер и Ласло Мохоли-Наги. Сред най-модерните средства е едрият план, също така повлиян от немия филм, характерен с ясно изразена мимика на актьорите. Необичайни ракурси, изображения на половин лице или лице във фас с отрязана брада преобладават в жанра. В изложбата са представени творби или фотоси, запечатали само детайл от лицето.

Снимките на сбръчкана кожа, често използван сюжет при творците от това време, изследва тялото като абстрактен пейзаж, като интимна еротика. Според куратора на изложбата фрагментирането на портрета също трябва да се разглежда в контекста на Първата световна война, след катастрофата човекът вече не е възприеман в неговата цялост.

Друга част от експозицията се занимава с дългогодишния проект на Аугуст Сандерс "Хора на двадесети век". Амбициозната цел на автора е да каталогизира цялото общество на Ваймарската република. В избрани творби от проекта, който включва над 600 фотоса, германският фотограф е заснел хора при изпълнение на тяхната професия. От сладкаря в бяла престилка и полицая с дълъг мустак, през архитекта с класически очила до потиснатия безработен. Безценният архив на Сандерс показва диаметралните различия в обществото, лицето е проекционната площ на идеологиите.

В последната част изложбата показва модерните средства, преди всичко на светлината, използвани за идеологично представяне на селянина и на работника като герой и за стилизирането му в автентичен субект. Изложбата не се занимава с времето на националсоциализма. Завършекът е силен контрапункт от серията на Лерски "Евреи и араби", направени в Палестина през 1941 година, където Лерски, който е евреин, вече е в изгнание. И тук са представени лица, променящи се под въздействие на светлината, с което авторът ясно показва, че от негова гледна точка изобщо не съществува понятието "истинско лице".

Последвайте канала на