Марио Драги - спасителят на Италия?

По това време Италия беше също в рецесия. Накрая Чампи бе сменен на премиерския пост от медийния магнат Силвио Берлускони, спечелил изборите през 1994 г. А Чампи продължи да се издига и стана президент на Италия от 1999 г. до 2006 г.

Същевременно Джузепе Конте би могъл да стане отново обикновен преподавател по право в университета на Флоренция, пише "Република". Конте работеше там, преди да стане премиер и управата на университета ще го приеме отново с отворени обятия.

Водеща тема за италианските издания е решението на италианския президент Серджо Матарела да връчи на бившия управител на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги мандат за съставяне на нов кабинет, след като досегашният премиер Джузепе Конте не успя в преговорите да състави трето правителство, което да оглави. Връчването на мандата на Драги беше един от сценариите, в случай че вариантът "Конте 3" се провали, обобщават "Кориере дела сера", "Стампа" и "Република".

Драги вероятно сега ще избере модела на правителство "Чампи", посочва "Кориере дела сера". Тоест кабинетът ще е смесица от технократи и от политици. Това означава, че министри технократи като Лучана Ламорджезе, Роберто Сперанца, Дарио Франческини, Лоренцо Гуерини и Франческо Боча ще запазят постовете си начело на вътрешното министерство, на министерствата на здравеопазването, на културата, на отбраната и на регионалните въпроси. Смята се, че Драги няма да иска и да пожертва и досегашния министър на икономиката и финансите Роберто Гуалтиери. Но някаква роля в прилагането на плана за възстановяване на италианската икономика вероятно ще има и Фабио Панета, който е член на борда на ЕЦБ. Конституционната съдийка Марта Картабия може да оглави правосъдното министерство, за да подеме една радикална реформа на правосъдната система.

При смесицата на технократи и политици Луиджи Ди Майо от Движение 5 звезди би могъл да запази поста си на външен министър. Но може и да бъде заменен с Елизабета Белони, която сега е главен секретар на външното министерство, посочва "Кориере дела сера". Италианските издания припомнят, че първи премиер на правителство на технократи в Италия, включващо и политици беше Карло Адзелио Чампи. Това правителство просъществува от 1993 г. до 1994 г., период в който страната беше в разгара на национален корупционен скандал, разкрит от операция Чисти ръце и благодарение на който политическите партии на власт след Втората световна война в Италия започнаха да изчезват.

Сега пред Драги стои първо задачата да си осигури подкрепа в парламента за действията си, допълват "Република" и "Стампа". Лидерът на крайната десница Матео Салвини би го подкрепил, но ако след две години има избори. Подобно е мнението на Матео Ренци, който иска и пренаписване на италианския план за възстановяване на икономиката. Проект на подобен план бе подготвен от Конте, но Ренци имаше възражения по него. Лидерката на Италиански братя Джорджа Мелони призовава нейните хора да се въздържат при гласуване на доверие на кабинета в парламента. В антисистемното Движение 5 зведи може да има разделение. Привържениците на неговия основател Бепе Грило подкрепят Конте, а други застават зад Драги. Демократическата партия на Никола Дзингарети подкрепя правителство на Драги и настоява и Движение 5 звезди да се обедини около идеята за този кабинет.

Същата роля на спасител в трудни времена би трябвало да изиграе сега и Драги. Италия е в тежка рецесия, преживява коронакриза и е в процес на голяма кампания за ваксиниране. Страната се надява, че сумата от над 200 милиарда евро, които ще получи от ЕС, ще ѝ помогнат да възстанови икономиката си. Но за целта трябва да представи план, който да убеди Брюксел, че тя може да го направи. Сега Драги е на пиедестал и очакванията към него са огромни, хората го възприемат като спасител, но нещата бързо могат да се преобърнат срещу него. В Италия често пъти хората са поставяни на пиедестал, а след няколко месеца започват да ги замерят с камъни, казва анализаторът Даниеле Албертаци, цитиран от Франс прес.

Френската агенция припомня, че Италия е в хронична политическа нестабилност. От 1946 г., тоест от обявяването на републиката е имало 29 премиери и 66 правителства. Последният премиер Конте упрявляваше два кабинета. До кризата се стигна след конфликт във втората управляваща коалиция, в който влизаше и малката партия Италия Вива на бившия премиер Матео Ренци. Ренци упрекваше Конте, че пилее държавни пари, че отпуска данъчни намаления и целеви помощи с предизборни цели, вместо да инвестира средствата и да извърши структурни реформи.