ЕК: България е постигнала напредък, но няма решение за края на механизма за мониторинг

Европейската комисия прие днес най-новия си доклад по механизма за сътрудничество и проверка за предприетите от България действия за изпълнение на ангажиментите в областта съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност. Това се посочва в съобщение на ЕК.

В днешния доклад се разглежда постигнатият през изминалата година напредък в изпълнението на последните 17 препоръки. Отбелязва се със задоволство последователната работа на България по изпълнението на тези препоръки, пише в съобщението. Комисията е на мнение, че напредъкът на България по механизма е достатъчен за изпълнението на ангажиментите на страната, поети към момента на нейното присъединяванекъм ЕС. Необходимо е България да продължи да работи последователно за превръщането на отразените в доклада ангажименти в конкретно законодателство и за трайното му изпълнение. България трябва да наблюдава трайното изпълнение на реформите чрез новосъздаден съвет, който ще действа след приключване на наблюдението на ЕК, като достигнатите заключения ще се използват в бъдещия диалог с комисията в рамките на всеобхватния механизъм за върховенството на закона в ЕС.

Както самонаблюдението, така и наблюдението за върховенството на правото в ЕС, следва да подпомагат устойчивостта и необратимостта на реформите, дори след края на механизма за България. Преди да вземе окончателно решение, ЕК ще вземе предвид становищата на Съвета на ЕС и на Европейския парламент, пише в съобщението.

От доклада през ноември 2018 г. ЕК наблюдава "консолидиране на правната и институционалната рамка, въведена през предходните години". За постигането на резултати в дългосрочен план ще бъдат необходими решимост и последващи действия преди всичко на национално равнище чрез съвета, който ще действа след приключване на наблюдението и ще бъде съпредседателстван от заместник министър-председателя, отговарящ за съдебната реформа, и от представител на Висшия съдебен съвет.

Отговорността за осигуряване на зачитането на върховенството на закона и безпроблемното функциониране на държавата е вътрешна конституционна отговорност на всички национални правителства към техните граждани. Това е отговорност и към Европейския съюз и останалите държави в Общността. Въпросите, разглеждани от съвета, който ще действа след приключване на наблюдението, ще бъдат използвани и в диалога с ЕК в рамките на бъдещия механизъм на ЕС за върховенството на закона.

Комисията отбелязва ангажимента на българското правителство да въведе процедури за отчетност на главния прокурор, включително с цел запазване на независимостта на съдебната власт в съответствие с препоръките на Венецианската комисия. ЕК отбелязва също ангажимента на българските власти да приемат законодателство за отмяна на разпоредби на Закона за съдебната власт, изискващи автоматично временно отстраняване от длъжност на магистрати в случай на наказателно разследване срещу тях и деклариране на членство в професионални сдружения