Испания се стреми да съживи западащите си "призрачни села"

Когато преди почти три години замърсяването на въздуха в Китай причини сериозно заболяване на сина му, Мигел Утхе разбра, че трябва да отведе семейството си възможно по-далече от града.
Бившият готвач се върна със семейството си в родната Испания и се премести в планините на Каталуния, в североизточната част на страната.

Там купи къща, в едно от стотиците испански "призрачни села", както ги наричат местните, отдалечено и почти празно селище, където четиричленното семейство е почти половината от общото население.

"Трябваше бързо да се върнем от Китай и това беше най-доброто място, което намерих, с чист въздух", каза Утхе в телефонен разговор с журналист от Фондация Томсън Ройтерс.

Той и съпругата му сега имат бизнес със занаятчийски текстил, отглеждат плодове в овощната си градина и имат достъп до "изключителни медицински професионалисти" за сина си, каза той.
"Провинциалният живот тук е много хубав", допълни Утхе.

За някои хора "призрачните села", пръснати из цяла Северна Испания - резултат от започнала преди повече от половин век икономическа миграция от провинцията към града, предлагат нови възможности и евтини имоти.

Но за мнозина местни и за експертите по развитието тези селища, където цял квартал от къщи може да бъде купен за по-малко от 100 000 евро (113 000 долара), са знак за неконтролируем демографски упадък и погрешна икономическа политика.
"В Испания в момента се води голяма дискусия за обезлюдяването на провинцията", каза Пол Сото, старши политически експерт в базираната в Брюксел Европейска мрежа за развитие на селските райони (ENRD), която е финансирана от Европейската комисия.

Според Сото процесът е започнал през 60-те и 70-те години, когато механизацията е направила много селскостопански работници излишни и хората масово са се преместили в градовете в търсене на работа.
Оттогава много селски райони полагат големи усилия да се възстановят, проблем, който отчасти се дължи "на цялостния модел на икономическо развитие на страната", добави той.
При положение, че испанската икономика се върти около развитието на туризма и строителството по бреговата ивица, централната част на страната бива пренебрегвана, предупреди той.
 

Според Елвира Рафиан, основател на барселонската компания за недвижими имоти "Алдеас абандонадас" ("Изоставени селища"), има близо 1500 изоставени села в цялата страна, повечето от тях - в северните провинции като Галисия и Астурия.
Компанията й продава по три или четири селца или големи имоти на село на година - двойно повече, отколкото преди едно десетилетие, каза тя.

Но клиентите й все още са малко, защото младите продължават да бягат от икономическата стагнация на провинцията, търсейки по-добри перспективи в градовете.
Въпреки че 85 процента от територията на Испания са селски райони, в тях живее само 20 процента от населението, показва неотдавнашен доклад на Европейската асоциация за информация за местното развитие (AEIDL) организация с нестопанска цел, базирана в Брюксел.

Европейският съюз счита района за "рядко населен" и следователно в риск от обезлюдяване, когато когато има по-малко от осем жители на квадратен километър.
Когато населението в даден район намалее драстично, останалите жители могат да се изправят пред "липса на икономическа динамика и ограничен достъп до услуги и инфраструктура", въпрос, който днес е достигнал "критичната си точка", предупреждава докладът на асоциацията.

"Липсва визия за потенциала, който имат селските райони в днешния свят", казва Сото от ENRD.

Той отбелязва, че испанските "изоставени села" могат да бъдат използвани за развиване на големи проекти, като производствени обекти или предприятия за 3D-принтиране, на по-ниска цена, отколкото това би могло да се направи в градовете.

Някои в испанското правителство смятат, че обръщането на тенденцията към обезлюдяване, е приоритет за страната, където официалните данни от преброяване на населението показват, че през 2017 г. смъртността е надвишила раждаемостта с най-голямо темпо, откакто от 1941 г. се води статистика.

Обезлюдяването е "един от най-сложните демографски и териториални процеси, засягащи Испания, и изисква по-решителни действия", каза Игнасио Молина де ла Торе, директор на правителствената Комисия по демографските въпроси.
Правителството осъзнава необходимостта от превръщането на селските райони в "пространства на възможностите", които се възползват от местните ресурси, написа Де ла Торе в имейл.
За да се направи това е необходимо да се подобри дигиталната свързаност, да се преустроят индустриалните зони и да се населят отново жилищните райони, освен всичко останало, подчерта той.
Правителството планира също да създаде служби срещу обезлюдяването в районите, където се "изискват спешни мерки заради икономическата и социална уязвимост", допълни Де ла Торе.
Безпокойството от обезлюдяването на селските райони на Испания роди няколко инициативи в опит да се върнат хората в провинцията.

Проектът "Живите села" предлага безплатна информация и насоки за всеки, решил да се премести в провинцията, включително помощ при намирането на жилище, работа и социални контакти.
Тригодишният пробен етап на проекта, започнал през 2016 г. в засушливата североизточна провинция Арагон, ще приключи тази година.
Досега близо 25 семейства са се възползвали от проекта, за да се пренесат да живеят на село - най-вече от испански градове, но също и от Франция и Латинска Америка, каза Патрисия Санчон, мениджър на организацията с нестопанска цел CEDER Somontano, която ръководи проекта "Живите села".

Подобна инициатива - "Нови пътища", осъществявана от фондация "Сепаим", настанява семейства на африкански мигранти в изоставените испански населени места.
Проектът помага на родителите да си намерят нова работа като пастири или общи работници, дава им шанс да станат, това което сайтът на фондацията нарича "фактори за съживяване и развитие на селските общности".

Пабло Нуньо е искал да има собствен принос за съживяване на провинцията, когато преди почти 20 години купил голяма фермерска къща от 12-ти век в малко селце северно от Барселона.

Планът му бил да превърне къщата в Молинс де Реи в хотел и да привлече посетители и бизнесмени обратно в района, но в крайна сметка желанието му не се сбъднало заради строгите правила за този вид сгради.
Преди две години 78-годишният предприемач Нуньо продал къщата на френско семейство. Но днес тя е празна и порутена, а около нея са останали само две или три по-малки къщи и средновековна църква.
Нуньо съжалява за обезлюдяването на селските райони, на което е станал свидетел, включително на селото, където е израснал, на няколкостотин километра от селския имот.
Той си спомня, че повече от 600 души са живели в неговото село, когато е бил млад. Днес то има близо 100 жители.

Неуспешният опит на Нуньо да вдъхне нов живот на една съвсем малка част от обезлюдената провинция на Испания го е натъжил и обезсърчил.
"Купих селската къща заради историята й, като инвестиция и за развиване на бизнес", каза той и добави: "Но беше много трудно да го започна".

Последвайте канала на