Издигането на Франсоа Фийон за президент на Франция е поредният пример за десния завой на Запада

В западните демокрации центърът на тежестта в политиката се измества неумолимо, макар и с променлива скорост, към дясното, пише британският в. "Гардиън".

Гласуването за излизането на Великобритания от Европейския съюз (Брекзит) предизвика десен уклон в кабинета на Тереза Мей Тереза Мей - британски политик Тереза Мей (по баща Брейзър) е родена на 1 октомври 1956 г. в, последва избирането на Доналд ТръмпДоналд Тръмп - американски бизнесмен и политик Доналд Тръмп е роден на 14 юни 1946 г. в нюйоркския и на републикански Конгрес в Америка. Този уикенд австрийците може да си изберат крайнодесен президент, а левоцентристкото италианско правителство начело с Матео Ренци Матео Ренци италиански политик. Ренци е роден на 11 януари 1975 г. във Флоренция. Задръшва може да падне след неделния референдум за конституцията. Във Франция пък дясноцентристката партия "Републиканците" избра възможно най-консервативния кандидат за президентските избори догодина, допълва изданието.

Тези събития са отражение на сходни настроения сред избирателите на Запад, включително трудова несигурност на фона на глобализацията, враждебност към имиграцията, гняв срещу градските елити, страх от тероризъм и в някои случаи по-снизходително отношение към руския президент Владимир ПутинВладимир Путин - руски политик. Роден на 7 октомври 1952 г. в Ленинград, сега Санкт-Петербург. През 1975. На всичко отгоре Фийон стана неочаквано фаворит за спечелването на президентските избори, подобно на резултатите от референдума във Великобритания за членството й в ЕС и президентските избори в САЩ, пише "Гардиън".

Убедителната победа на Фийон на първичните избори на "Републиканците" в неделя го прави безапелационен шампион на десницата. Поради липсата на сериозен противник социалист, той е и на първа стартова позиция да спечели Елисейския дворец. Но му предстои тепърва по-тежката битка - да обедини избирателите срещу лидерката на крайнодесния "Национален фронт" и вероятен негов опонент на втория тур на президентските избори догодина Марин льо Пен, пише британският в. "Файненшъл таймс".

Бившият френски премиер опита да се представи във възможно най-добра светлина, за да контрира популистката заплаха. Възгледите му по обществени въпроси като гейбраковете успокояват традиционните консерватори католици. Твърдолинейната му позиция по отношение на имиграцията и ислямския екстремизъм го правят опасен опонент на Льо Пен, а десните избиратели изглежда са все по-склонни да подкрепят предложенията му за радикални реформи, опиращи се на свободния пазар, за да се измъкне Франция от икономическото затруднение, пише британското издание.

Въпреки това ще бъде наивно да предположим, че това ще е достатъчно, за да се противодейства на нарастващата популярност на Льо Пен сред работническата класа. Тя успя да увеличи подкрепата за партията си, обещавайки да защити нискоквалифицираните работници, които чувстват, че социалистическото правителство не прави нищо да подобри живота им. Сега не е особено подходящ момент да се предложи френски еквивалент на тачъризма, тъй като по света гласоподавателите искат правителствата им да правят повече, а не по-малко, за да ги защитят от пазарните сили, допълва "Файненшъл таймс".

Последвайте канала на