България със специален статут за разселване на бежанците

Европейските лидери, които спориха до късно тази нощ как да се справят с мигрантската криза в Средиземно море, съгласуваха план за споделяне на грижата за отчаяните хора, бягащи от войни и бедност в Северна Африка и Близкия изток, предаде Ройтерс.

Лидерите, които бяха твърдо решени да не бъдат въвлечени в препирни за гръцкия дългов проблем на срещата си в Брюксел, вместо това седем часа спориха дали да приемат 40 000 сирийски и еритрейски кандидати за убежище, намиращи се в Италия и Гърция, и още 20 000 души сега извън ЕС, отбелязва агенцията. В крайна сметка те съгласуваха доброволна схема, запазвайки бройката от 60 000, но дадоха право на изключение на Унгария, която предварително бе нарекла плана абсурден, и на България, една от най-бедните страни в ЕС, пише БТА.

"Дебатите бяха много интензивни", призна канцлерът на Германия Ангела МеркелАнгела Меркел - германски политик, канцлер на ФРГ. Родена на 17 юли 1954 г. в Хамбург. Семейството се пред репортери след края на заседанието, като описа мигрантската криза като "най-голямото предизвикателство, което е видяла в европейските дела през времето си като канцлер". Изразявайки разочарованието си, председателят на комисията Жан-Клод ЮнкерЖан-Клод Юнкер е люксембургски политик. Жан-Клод Юнкер е роден на 9 декември 1954 година в градчето заяви, че планът има "скромни амбиции".

На пресконференцията тази нощ той разказа, че в един момент от заседанието казал на лидерите от ЕС, че "не му пука за възраженията срещу методологията на плана". "Трябва да установим дали системата работи. Няма значение дали е доброволна или задължителна, важното е дали можем да помогнем на 60 000 бежанци", каза Юнкер, цитиран от Ройтерс.

По време на вечерята снощи италианският премиер Матео Ренци Матео Ренци италиански политик. Ренци е роден на 11 януари 1975 г. във Флоренция. Задръшва упрекна колегите си за неохотата да подкрепят плана, замислен като спешен отговор на трагедията със смъртта на 2000 мигранти в Средиземно море тази година, който обаче срещна възражения, особено в Източна Европа. "Ако мислим, че Европа е само бюджети, това не е онази Европа, за която мислехме през 1957 година в Рим", каза Ренци, намеквайки за основополагащия договор на съюза. Ако не се съгласите с приемането на 40 000 бежанци, не заслужавате да бъдете наричани Европа", казал Ренци на останалите лидери, предаде Асошиейтед прес. "Ако това е вашата идея за Европа, можете да си я задържите. Или има солидарност, или не ни губете времето", казал той според европейски дипломат, настоял за анонимност, понеже дискусията не е била публична.

Според АП около дузина страни са били против плана, а още 12, които биха го подкрепили, искат методът за споделянето на бежанците да бъде подложен на преоценка. Критериите за разпределение, предвидени от ЕС, взимат предвид населението на страните, икономическата сила, нивата на безработица и усилията, вече предприети, за оказване на помощ на бежанците.

Литовският президент Далия Грибаускайте заяви, че страната й ще участва, но само на доброволна основа. "Има само едно решение - всеки трябва да защитава собствените си граници", каза унгарският пермиер Виктор Орбан пред репортери. "През следващите години милиони ще потеглят на път, ако усетят, че имат шанс да влязат", каза той.

Дискусията стана толкова напрегната, че речта на британския премиер Дейвид КамерънДейвид Камерън - политик и премиер на Великобритания от 2010 до 2016 г. Роден в Лондон на 9 октомври 1966 г. послужи като интерлюдия, за да охлади страстите, отбелязва Ройтерс. Дългоочакваното слово, с което той обяви, че ще се бори за нов договор за Великобритания, бе сведено само до 10 минути. Макар че политическата сделка за мигрантите представлява пробив, прилагането й все още е изправено пред спънки.

Критериите за разпределяне на мигрантите между страните членки трябва да бъдат определени от външните министри до края на юли, уточни председателят на Европейския съвет Доналд Туск, след като съобщи, че лидерите са се споразумели 60 000 мигранти, пристигнали в Италия и Гърция, да бъдат разпределени в други страни от ЕС през следващите две години, предаде ТАСС. Предстоят още много много спорове, прогнозира висш европейски дипломат, цитиран от Ройтерс. Системата от критерии заменя непопулярните предложения за задължителни квоти, срещу които възразиха Полша, Унгария, Чехия, Словакия и други, с аргумента, че на икономиките на бившите комунистически страни все още липсва капацитетът да се справят.

Последвайте канала на